Не съм съвсем съгласен. Като почнахме с цитати, ето какво твърди проф.Марк Шакит, носител на Нобелова награда по медицина:
"Някои групи са повече уязвими към зависимост. Изучаването на предразположените дава възможност за разработване на превантивни мерки. Никой не наследява алкохолизъм. Наследяваме неща, които повишават или намалят вероятността за развиване на алкохолизъм.
Например хора с високо кръвно налягане могат да развият инфаркт. Хора с висок холестерол могат да имат повишен риск от инфаркт. Няма ген за инфаркта, но всички случаи с инфаркт са генетично повлияни. Този принцип е валиден и за диабет, повечето форми на рак, депресии. Следователно става дума за сложни, генетично повлияни заболявания. Гените повишават риска от инфаркт, но човекът сам решава да пуши, да не спортува, да не спазва диета, да не приема предписаните лекарства. Гените са важни, но точно толкова важна е средата. Гените правят хората по-уязвими към алкохолизма. След като установят заболяването си, пациентите носят съответната отговорност и решенията им ще повлияят на това, което ще им се случи в бъдеще. Търсим данни за фамилна предразположеност: дали в семейството има алкохолизъм. До 40 % от децата на алкохолиците стават алкохолици. Рискът при децата на алкохолиците е четири пъти по-голям от общата популация. Около 20 % от дъщерите и 40 % от синовете на алкохолиците стават алкохолици... Колкото по-близка е генетичната връзка, толкова по-голям е рискът за човек да развие алкохолизъм... Роля имат стресът, това, че гледаме как другите пият и т.н. /средата/. Провеждани са изследвания при осиновяване на деца на алкохолици, осиновени от семейства, които не са алкохолици. Трикнратно по-голям риск у деца на родители алкохолици... Изследването на близнаци дава интересни данни. Ако единият от еднояйчни близнаци е алкохолик, за другия има 80 % риск също да стане алкохолик. Двуяйчни: ако единият е алкохолик, за вторият рискът е 40 %. Еднояйчните споделят 100 % еднакви гени. Генетиката влияе 60 %, средата – 40 %... Има и втора група гени, отговарящи за импулсивносттаи дезинхибираността. При децата това води до поведенчески разстройства, при възрастните – до диссоциални личностови разстройства. Тези състояния са сериозно генетично повлияни. Повишава се рискът от развитие на зависимост и агресивно поведение."