|
От известно време през обедната почивка си чета от Голямата книга.Чета си и след малко както си чета се отпускам,помолвам се и се заспивам.Събужам се точно минути преди началото на работата следобед.
Няколко пъти си чета от гл.11-"Един поглед в бъдещето".Не зная защо но като "мина"през четирите Конника/та дори и сега като го пиша/-Ужас,Объркване,Безизходица и Страх винаги настръхвам целия.А днес беше доста горещо по обед.
Днес си беше нормален ден за нормалните хора но за мен не беше така.
Имах проблеми на работа,за която ви споделих,че там се чакат отново съкращения и аз се стараех да работя колкото се може по-бързо и качествено.Наистина си харесвам работата.Моите колеги обаче как така въобще не ги интересува това,което аз желая?
Поемах отговорности,оправях мои и чужди грешки,стараех се да бъда мил.Но по едно време като видях,че не им пука за работата се ядосах и то доста сериозно.На обяд имаше почерпка за здравето на сина на шефа.Още повече се ядосах,че ми отнемат от почивката за да ме почерпят с нещо,което така или иначе съм си платил предварително с работата и ниското заплащане.
Но е ниско само за мен-споделял съм това защо и как е в момента.
На всичко отгоре даваха бира,която аз обичам но пък и не бива да пия.
Продължих да работя.Стана време за тръгване но тъй като ни бяха предупредили относно по-ранното тръгване от цеха аз си стоях и чаках,и си мрънках наум.
Като влязох в съблекалнята други мои колеги вече се бяха изкъпали и облекли,а аз трябваше тепърва да го правя.Аз онеправдания.
На всичкото отгоре моя колега с когото работя повече от две години на обяд си попи и дойде малко по-късно.
Аз обаче си работех "спокойно".
Сега се сещам нещо,което споделихме с мои колеги-че каквото и да си говорим във фирмата останахме най-големите мързели,които не желаят да се разделят с този начин на работа.Посмяхме се на това,което се оказа една истина.Може би не точно мързел,а това всеки да си прави каквото му дойде на ума с мисълта,че е прав,а другите са нещо по-долу.Или пък,че е по-специален.Че все друг ни е виновен.Много е интересно да се наблюдава но не и да е постоянно ежедневие,случващо се в дейстителност, и то точно с мен.
Веднъж шефа беше казал,че при него работят само луди и пияни.
Преди години напуснах същата фирма но се върнах след една година отново там.Сега често съм споделял с мои колеги как след една година лутане по други предприятия се намирам отново там,където смятам,че ми е мястото.Аз не съм единствен случай на върнали се обратно колеги.Познавам няколко мои колеги,които за мен са потенциални
или истински алкохолици.Говорил съм с тях когато съм имал възможност но като зная при мен колко трудно беше да уври твърдата ми кратуна не ме учудва това,че никой засега не желае да спре алкохола.Между другото повечето от тях се махнаха от фирмата.
Като се прибрах у дома почувствах,че релетата ми отиват да слепват.Майка ми каза да пренеса телевизора от спалнята в нейната стая.Направих го като преместих предишния на неговото място.После се оказа,че този работи по-зле от първия.Тя ми каза да върна предишния обратно.Аз малко помърморих но го сторих.По-късно тя ми каза да съм видел антената и аз го направих.По това време кагота ме накара първоначално да правя тази размяна бях почнал да си пиша анализа за деня.Направих каквото можах и с антената като се молех да се оправи тъй като това е единственото и забавление.Но най-вече,че тя го заслужава след всичко,което цял живот е правила и прави за мен.
По-късно като пишех тя мина през стаята и я пипитах как е,на което майка отговори,че засега работел добре.Аз благодаих и се надявам наистина да си работи.Докато правех тези гимнастики изморен,ядосан,гладен много бързо болестта ми вкара в главата туй,че нищо от стария апартамент не съм получил./бившата ми съпруга обеща ако се разделим завинаги да ми даде единия телевизор и видеото/.Та стана дума в главата ми за това,че ме излъга и сега когато ми трябва хубав телевизор/работещ/ аз не мога да си купя такъв.Тоест-на майка,защото аз от няколко месеца откакто работя по Програмата на АА не гледам телевизия,въпреки,че имам такава програма на компа.Дори често не ми достига времето за всичко,което желая да направя по Програмата за деня.Не се оплаквам само го споделям с вас.Веднъж гледах "Страстите Христови"и още си спомням сцената с Юда и децата,които го преследваха и станаха на демони,а после като легнах да спя ми се набиха в главата и то много здраво.
Докато правех всичко това след работа не ми беше леко.Помолих се като казах,че днес ме е запазил до сега.Нека ме опази до края на деня/имайки предвид в какво състояние бях тогава/
Приключих с анализа дотогава,чието писане ми отне малко повече от два часа,а аз преди да почна да пиша си мислих от какво дойде тази дивотия днес?
С няколко думи го виждам като нечестност,егоцентризъм,егоизъм,кариеризъм,мързел,страх.
Едно от нещата,които миналата година ме заби беше моето непостоянство и мисълта,че някой друг вместо мен ще работи Програмата,а аз само ще си ходя на АА сбирки и ще се надувам.
Дори се ядосвах на тогавашния си спонсор,че нещо не прави както трябва/не го казвах по този начин но си го мислех/.Сега от извесно време са старая да не търся кусури на спонсора си,а просто да следвам препоръките му колкото мога.
Но щом след това,което днес ме мина през главата сега съм трезвен и дори по-добре отпреди няколко часа навярно Програмата работи.
Е,сигурно толкова,колкото аз,а не някой друг работи по нея?
Желая на всички ви спокойна нощ и още 24 часа чисти и трезви.
Бъдете благословени,братя и сестри.
|
Re: Споделяйки, за да израстнем [re: Coння]
