Да,интересна. Но депрограмирането е винаги по-трудния момент, тъй кото програмата си има защитни механизми - нещо като антивирусни файлове. Те.е. на ниво интелект може и да си наясно, че не функционира и уж я отхвърляш, но тя продължава да си функционира на ниво "емоции". Страха, чувството за вина, угризенията, усещането за безпомощност и пр. А уж си наясно с нещата.
Докато програмирането е много по-лесно, защото обикновено се прави в едно разколебано психично състояние, ако говорим за психика. Колкото и трудно да се понася абстиненцията, тя обикновено е катарзисен момент - старите защитни механизми са престанали да действат, нови няма, емоциите са готови да се вкопчат във всичко. Това е времето да привлечеш един алкохолик за каузата. Опитай се да го направиш, когато се е върнал в черупката си, няма да успееш.
Но това е дълъг разговор....