|
Тема |
Re: Как да подходя към неосъзнат алкохолик?!? [re: Бyбcи] |
|
Автор |
Aня (пристрастен) |
|
Публикувано | 09.04.08 01:56 |
|
|
Бубси, мила. Имаш право да чувстваш това, което чувстваш. Човек не трябва да се срамува заради чувствата си, а само заради постъпките си...
Имаш пълно право да защитаваш своя живот и живота на детето си и да не позволяваш алколизмът на друг човек (ако щеш и най-близък) да го разруши.
Имаш прави да чувстваш обида ако някой те е обидил, ако направил живота ти кошмар.
Но права си, докато изпитваш тези чувства няма да можеш да помогнеш на майка си, защото винаги ще искаш или да я "наказваш" за своите обиди, или да наказваш себе си защото се срамуваш от чувствата си. Просто все още не си готова.
Обаче щом вече го усещаш като свой проблем, значи може би започваш да узряваш да го решиш.
Тези неща не стават на сила. Когато си готова, ще го усетиш.
Мога да ти кажа само две неща. Като алкохолик и като дъщеря, и като майка на дъщеря.
Първо, че за една майка този ад, който тя е изготвила за теб, е със сигурност не по-малко болезнен.
И второ - че каквото и да направиш или кажеш (или не направиш и не кажеш) ти не си отговорна за нейното пиене. Алкохоликът винаги ще си намери повод за пиене, това е един от механизмите на болестта. Но всичките тези поводи са в нейната глава и в нейната болест, а не в каквото и да е външно.
Макар че, разбира се, тя сигурно ще мисли и твърди нещо различно...
Но повярвай, ти се си виновна за пиене на майка ти. Не си отговорна нито за нейния алкохолизъм, нито за нейсното възстановяване. Тази отговорност всеки я носи лично.
|
| |
|
|
|