|
Здравей Бубси.
Ако искаш да разбереш майка си, трябва да се въоръжиш с много търпение и доброжелателност, защото е адски трудно един не-зависим човек да разбере "логиката" на зависимия. Преди всичко опитай се да не мислиш за нея като за "покварена" - колкото и да е трудно това за едно дете, което сигурно много пъти е страдало заради "това ужасно нещо". Тя е просто болна от една ужасна болест, механизми на която я правят такава, каквато е. Те не позволяват на зависимия човек (дори ако иначе е с блестящ ум) да вижда и да преценява реално нещата свързани с неговото пиене.
Ако приемем, че човек е болен, трябва да приемем също, че болестта му е нещо независимо от волята и от характера му. И не можем да очакваме от него "нормално" здраво поведение. Ако той се заклява, че няма да пие повече, а после го прави, то не защото ни е излъгал, а защото болестта му го кара да рационализира алкохолния глад и да намира хиляди причини да го направи... И така нататък.
Затова и никакви забележки, намеци, скандали, мъмрене и размахване с пръст не вършат работа.
Ако майка ти САМА не осъзнае, че има проблем, никой не може да я накара да го направи. А да осъзнае проблема си може само ако ПОЧУВСТВА, че това е проблем. Ако последствията от пиенето я заболят повече, отколкото я боли действителността без алкохол (а това е наистина голяма болка, която не-зависимият човек не може и да си представи, повярвай)... Това състояние някои наричат "дъно" и често се казва, че само от него алкохоликът може да се оттласне за да се запъти нагоре, към спасението. Но ако чакаме докато стигне човек своето дъно, рискуваме, че междувременно ще разруши целия си (а и на близките си хора) живот. Да се озове в лудница или в затвор, или просто да умре. Затова един труден, но полезен начин е да се "вдигне дъното" към човека, то да го удари вместо той да се спуска все по-надълбоко.
Такъв болезнен удар могат да осъществят само фактите. Да накараме алкохолика да ги види. Все едно да го изправим пред такова "огледало" и да го накараме да погледне в него... Трябва само да помним ЗАЩО го правим. Да не е за наказание или отмъщение. Да го правим от обич и желанието да помогнем. Иначе ще се получи най-много още един семеен скандал (който ще е много добър повод за поредното пиене...).
Моите близки никога не са успели да го направят. Стигнах си моето дъно по естетсвен път, така да се каже.
Но присъствах много пъти на такива семейни интервенции и съм убедена, че това действа... понякога.
Желанието ти да помогнеш на майка си е много благородно. Но трябва също да осъзнаваш, че може би няма да си в състояние да се справиш със ситуацията. За съжаление, не винаги и не на всеки алкохолик може да се помогне...
Пожелавам ти много сила и устойчовост. Защото много ще ти трябват.
|
Re: Как да подходя към неосъзнат алкохолик?!? [re: bubsi]
