Re: Темата на Vasilenia / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

И аз през последните 4-5 години на моето пиене не се събирах много-много с приятели и почти не ходих по кръчми. Завирах се нощем в таванската си стаичка, палих свещи, писах дълги философски писма на далечните си близки, слушах сърцераздирателна музика и пиех... И бях Велик Многострадалец, Самотен Бегач, Неразбран Мъдрец, Неоткрит Поет... и какво ли не още. Философски оправдания колкото искаш.
Хе.
Много по-късно разбрах истинската "стойност" на тези оправдания. Успях да я видя чак след като онзи илюзорен свят се разпадна на парчета, а аз с ужас установих, че одвъд илюзията се намират само отвратително грозни развалини на истинския ми живот.
Не се събирах с приятели, защото такива почти нямах. Как да имам, щом компанияата на нормални, трезви хора не ми е била нужна. Нямах кой знае какво да им кажа нито пък те имаха с какво да ме заинтересуват...
Не ходих по кръчми, защото от години всяко надничане в заведение завършваше с напиване, а после или излагации, или поне проблеми със завръщане у дома...
Самотното пиене вкъщи е било всъщност рефлекс на самозащита. Резултат от подсъзнателно осъзнаване (ха!) че пиенето ми не е нормално и че трябва да го крия. Трябваше да си изградя всички тези илюзии за да мога да понасям себе си. Тоест да си създам условия да продължа да пия...