И аз не знам как ще реагира - все пак не съм споменала името му...

Понякога приема нещата шеговито, за жалост - не сериозно, друг път е болезнено чувствителен. Мъчно ми е, че не може да разбере, че искам да му помогна, че ще го подкрепя с каквото мога.

Господи, тази болест наистина е много страшна...

Какво става с любимото ми момче, с добрия ни татко?.......