Аз съм добил навик-почти всяка сутрин след като се измия да нахлуя анцука, намъкна кецовете и после в лек галоп бягам по пътека в горичката, която ме води на брега. Тук-веч с примирена душа изчаквам изгрева като умствено правя контакт с моя бог, и постоянно благодаря за милоста и Неговата любов, която чувствам на сърцето си. Ей ся, например се върнах от поредния ми сутрешен поход, който веч е станал един вид ритуал за мен - част от живота ми. Закусих пък реших да драсна някой ред и благодаря за дето ви има, щот съм сигурен че си нямате представа колко много ми помагате. От сърце ви благодаря!!!
Много ме кефи силата, която на моменти ме облива по време на сутрешните тренировки, специялно след като си помисля за безнадежното алкохолно полужение в което бях попаднал през годините, когато се съмосъжалявах и порках деноношно. Често, по време на сутрешната медитация си мисля над думите на добрия доктор, според който ако не престана да пия-нямал съм да да видя 35-я си рожден ден, защото черния ми дроб бе разяден от алкохол. Тъй че спомени от миналото, а най вече немощието и липса на сила над тях, незнание и неумение да променя ситуациите в които бях, днес ме зареждат с нова сила и вдъхновен от днешната промяна и близоста на моята Висша сила, без да разбера-първоначално почнал в лек тръс, постепенно набирам такава енерция та осещам как летя и бягам в пълна пара и сила, а на края на този сутрешен спринт от щастие ще заплача, че го мога и че чувствам енергия и сила в туй мое доста изтормозено тяло. Дори често паднам на колене и почвам на глас да благодаря на моя Бог за дето ме спаси от смърта на тази коварна болест. О, "yes"! Еми, след като ми е даден втори шанс да живея - възползвам се пълноценно от него, а най-вече не пропускам отдадена възможност да свидетелствувам за божията милост и любов. Колкото повече давам от себе си ,толкоз повече получавам. Баш кът физическа тренировка. Ако сме дисциплинирани и редовно и полагаме нужното усилие в тях, толкоз по-добре се чувстваме и имаме надежда да успеем!
Незнам защо хората си мислят че живота ми е постоянно обвързан около алкохола, след когато не работя в бар, а и не го купувам. Всъщност аз не пия алкохол повече от 15 години. Може би, защото в разлика с други, аз не искам да забравя последствията на моя активен алкохолизъм. Според мен, на вратата на всеки забравен запои чука весело следващия запой. Затуй работата по 12 Стъпки с новодошли събратя алкохолици е мой длъг, но знаеики да съм част от братството на духовноста, аз го правя с ритама на сърцето ми и без много да се замисля подавам ръка на всеки един събрат който се нуждае от моята помощ. Веч не се чувствам сам-изолиран и не нужен на света, но знам че мога и допринасям нещо хубава на човечеството, като ежедневно се моля на Бог да ми покаже Неговата воля, и да ми дава сила за да мога я изпълнявам. Който търси намира!!!
Радвам се, че заедно тропкаме по пътя на Щастливата Съдба!
Честита Нова Година 2008
Редактирано от aлkи на 03.01.08 01:38.
|