|
“Понякога, когато се молим се случват удивителни неща; намираме средства, способи и енергия за изпълнение на задачи, които по-рано ни се струваха непосилни.”
Да. така е Замислих се.. Ако преди година и нещо някой ми беше казал, 4е АЗ ще мисля така, бих се изсмяла. Как стана така, 4е се промених? 4е повярвах? 4е сега си мисля: Да бъде твоята воля Сила, ти знаеш по добре... Хайде пак, по4вам да рационализирам и да търся логика... Я да приема, 4е съм доказателство 4е тази прости4ка Програма прави 4удеса, да си изживея деня с трудностите и радостите, които са го препълнили , без да философствам, как и защо.
Да поема дъх и да си поговоря с моята Сила . За на4ало си повтарям Молитвата на Спокойствието, единствената молитва , която знам.. И при това не на български Ама Тя, Силата, сама си 4ете в сърцето ми, няма нужда от превода4. Стига АЗ да я пусна, да не оставя Егото да блокира входа,4есто се шегувам, 4е Молитвата е номерът на който звъня на Силата . Действа, помага.. Ядът, раздразнението и гневът веднага отстъпват място на разсъжденията:
"Ама това, което ме тревожи от кои е??? От тези, които МОГа да променя или от тези, които НЕ МОГА?? Помисли добре. Да, от тези, които не можеш да промениш.. Ами тогава... Спри се, няма смисъл, поеми си дълбоко въздух и ПРИЕМИ. Не, това е от тези, които можеш да промениш. Прекрасно!!!! Не губи време да се ядосваш, насо4и енергията си и интелигентността да откриеш КАК можеш да го промениш и ... ДЕЙСТВАЙ!!!"
И ето ти как"намираме средства, способи и енергия за изпълнение на задачи, които по-рано ни се струваха непосилни.” Елементарно, нали?? Ама как да го разбера по рано, а?? Без Програмата...
Алкажа, та зна4и ти викаш , 4е А животът е именно тези дреболии, които в един момент ме засипват и ми остава да се чудя защо сега стана така..
А аз пък само го определила като:Знаеш ли, животът е съставен от малки "нищо"_та. За някой тази слу4ка може да е "нищо", за мене е повратен момент от Пътя ми по Щастливата Съдба . Разли4ни думи за едно и също, дреболията, "нищо" работата... Ама те малките камъ4ета преобръщат колата. Там, на дреболиите, на "нищо" работата, аз се тренирам да приемам, да правя 3тата Стъпка, да искам помощ, да съм 4естна, да съм смирена, да не се съмнявам.. Защото имам изклиу4ителна неспособност да ги правя тези действия. Имах един приятел, който ме нари4аше "жената на 100те защо". Каквото и да ми се кажеше, аз питах: Защо? Как? Кога? и т.н. Не приемам, без да ми обяснят или докажат при това необоримо, ЗАЩО. Как ли съм тормозила вси4ки около мен, а?? И как да приема волята на Силата?? Ами аз не знам ЗАЩО?? Пък тя и не казва. Няма да вземе да ми обяснява плановете си, я. Аз трябва да приема с доверие, да вярвам.. Как се тренирах? По4нах да внимавам да не питам"защо?", когато ми кажат нещо. Самонаблиудавах се.. Еи, ама как се зарадвах, когато един ден се улових, 4е 4ак в 16 запитах за пръв път защо Контролирах да не го изговарям, после се заех и да не го мисля... Разбира се, 4е не стана от в4ера за днес.. Но именно с дреболиите запо4нах, мога да дам и пример, казаха ми да затворя вратата, прехапах си езика да не запитам: защо?. Затворих я. Нищо работа, нали? Ама за мене беше победа. Над самата мен.
САМО ЗА ДНЕС: Ще поема дълбоко дъх и ще поговоря със своят Бог, когато се случи някакво объркване.
И нека Силата да ни води, Тя знае по добре накъде
|
Re: ПОЕМИ ДЪЛБОКО ДЪХ И ПОГОВОРИ С БОГ [re: aлkaжa]
Re: ПОЕМИ ДЪЛБОКО ДЪХ И ПОГОВОРИ С БОГ
