ПОЕМИ ДЪЛБОКО ДЪХ И ПОГОВОРИ С БОГ / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

2 януари

ПОЕМИ ДЪЛБОКО ДЪХ И ПОГОВОРИ С БОГ

“Понякога, когато се молим се случват удивителни неща; намираме средства, способи и енергия за изпълнение на задачи, които по-рано ни се струваха непосилни.”

Да се справяме успешно с житейските неприятности и разстройства – това е най-сложното изкуство, което ни се налага да учим във възстановяването. Всеки ден ние сблъскваме с дребни неудобства. От преплетените връзки на обувките на нашите деца до чакането на дълга опашка в магазина – дните ни са запълнени с такива трудности, с които ни се налага да си имаме работа.
Ако не сме предпазливи, можем да забележим, че при появата на проблемите ние се газираме или стискаме зъби и си четем нравоучения как трябва да се справим. Това са крайни примери как не бива да постъпваме, но дори да ни се случват други неща, то пак има поводи за подобрения.
Всеки път, когато животът внася малки изменения в плановете ни за деня, можем просто дълбоко да поемем дъх и да поговорим с Бог, както го разбираме. Знаейки, че можем да получим спокойствие, търпимост и всичко, което ни е нужно, от тази Сила, ние по-добре ще се справяме с неприятностите и ще се усмихваме по-често.

САМО ЗА ДНЕС: Ще поема дълбоко дъх и ще поговоря със своят Бог, когато се случи някакво объркване.

Една от проявните форми на моята бдителност. Да не забравям, че човешка сила не може да ме спаси от болестта, че никаква човешка сила не може да ми върне здравия разум, нито да въведе ред в хаоса на живота ми.
Това е целта на Програмата. Изпълнявам определени действия, за да намеря Сила, която да ме избави от алкохолизма. Ако имаше друг вариант, ако имахме волята, то нямаше да стигнем дотук.
Какво обаче забелязах при ежедневните си анализи. Видях, че не твърде често се обръщам към Висшата си сила в ежедневните си дела. Когато възникнат проблеми, не се моля, нито се спирам за миг, за да потърся ръкъводството. Дреболии, ама точно в дреболиите се уча да разчитам на Висшата си сила. Чрез дреболиите показвам, че имам вярата и съм се отказал от своеволието. Така на практика работя Трета и Единадесета стъпка и показвам, че съм приел без резерви Първа и Втора. Иначе всичко си остава една празна декларация. Без съдържание. И когато се стовари наистина нещо сложно, няма да имам сили, защото не съм задълбочил връзката си с Бог. Не съм практикувал, не съм тренирал упорито да се оставям на волята Му.
А животът е именно тези дреболии, които в един момент ме засипват и ми остава да се чудя защо сега стана така. Ами стана така, защото уж съм приел, че животът ми е неуправляем, пък отникъде не се вижда да съм го приел. Продължавам да го управлявам сам самичък. Затова се появява и страхът. Ами как няма да се появи, като разчитам на себе си. Къде е безусловната капитулация?
Благодаря ти Боже, че ми върна здравия разум. Оттук нататък ще се оправям сам