Алкажа, 4естита, 4естита да е. Да сме бдителни, само за днес, всеки ден.
Знаеш ли, и на мене ми е много странно, когато 4уя: Ама то неделя, няма да отида на сбирка.. Скоро един брат заяви, 4е излиза 10 дена в отпуска и ..и.. няма да идва на сбирки. Не 4е ще ходи някъде, просто в отпуска е, по4ива си. Та го запитах , ясно 4е от работа са му дали отпуска, ама как така и болестта го е пуснала в отпуска??? Щото мене не ме пуска, не признава по4ивни дни, нито празници, нито пък сън я оборва. Неуморна, изобретателна, хитра...
Бдителността е наша ежедневна грижа. Стремим се да бъдем постоянно нащрек и готови да се справим с тревожните прояви на болестта си. Това не значи, че ще трябва да живеем в безсъзнателен страх, че ще се случи нещо ужасно, ако охлабим бдителността си.
Аз най напред, когато несигурно затропках по Пътя на Щастливата Съдба, то4но това си помислих, 4е ще живея ежеминутно нащрек, със страх да не й попадна в капаните. И хи4 не ми се понрави. Изпаднах в ужас! Възнегодувах.. Та какъв живот е така??? Заменям едно обсебване с друго, заменям един страх с друг.. Къде остава радостта от живота?. После го 4атнах, то прости4ко..Не, просто трябва да знаем, че опасността съществува. Ежедневна молитва, редовно посещаване на сбирки, безкомпромисност с духовните принципи – това значи да сме бдителни. Сама не усетих как с времето това стана един естествен процес. Отнасям се внимателно, нащрек съм, но не живея обсебена от това. Един взаимно свързан процес, прилагам /или се стремя да прилагам/ духовните принципи на Програмата във вси4ки дела, и по един маги4ески на4ин болестта не ми диша в тила, а се държи на по4етно разстояние.. Само за днес
Защото ве4е разбрах, 4е пробивът, подхлъзването не зна4и само посягане към първата 4аша. Това е крайният етап на един продължителен процес... Запо4нал в мисленето ми, постъпките, отношенията.. Ако се самонаблиудавам 4ЕСТНО, мога да го предотвратя в на4алото, та затова трябва да работя по Стъпките, 10тата, всекиден, себеопознавам се, боря се с дефектите си, израствам духовно и..и...ето ти:Дадена ни е еднодневна отсрочка от пиенето, дотогава докогато оставаме бдителни.
Знаеш ли какво 4увство имам? Откъдето и да подхвана една тема, все стигам до Програмата Като един мнооого стар анекдот за краставицата, дето имала 98% вода.
Помолих се за смелост. Не го правя само за себе си, макар че го правя само за себе си. Ако спра да действам, ще се задейства притихналата ми болест. Сегя тя благо шушне в ухото ми – време е за Празник. Що е това Празник и как се празнува?
Action is the name of the game, нали така брате алкажа? Действието..
Сънят ве4е ми надвива, в главата ми светва алармената 4ервена лампа, опасност: Умора забелязана, програмката HALT, H hungry, A angry, L lonely, T tired./ Пиша ги на английски, не знам как са приети на български/ 4етири състояния, които викат болестта, с които трябвам да внимавам: гладна, ядосана, самотна уморена.. Не да ги минимизирам или пренебрегвам, а да реагирам. То4но пример как се отнасям бдително, не провоцирам болестта.. Уморена, предприемам действието: сън Лека...
И нека Силата да ни води
|