на 02.11. след около 10 дни трезвеене и срещи се напих като пич, и я карах няколко дена. Тогава се бях яко отчаяла и писах,че няма да пробвам отново. Не можех, доказа се. И срещите не помагаха.
Писах тук да се оплача от себе си и да обява "оттгеляне" от трезвеещи.
Обаче именно това пак ме върна на манежа. Тогава имах такава гадна абси,че знаех че умирам. Като сърдечна атака, адски болки. Изкарах си акъла.
Май тогава ударих дъното. Писах за простотиите ми в темата по-долу.
Сега си ме е страх, не от друго. От това в бутилката. Как си ме убива малко по-малко. Страх да не умра, заради пиене. Да не стигна до надолу, няма накъде. И на срещите тук това все казват. Не става с магия, само не спирай да идваш.
Много благодаря на хората тук и на теб лично.
Незнам какво щях да правя без вас