Здравейте!

Да споделя рано сутрин огорчението си, с това да ми започне денят, май не е на хубаво. По-добре обаче да го споделя, отколкото тая. Така рискувам той да не е така успешен. Поводът е реакцията на уж мои братя, на които нищо не сторих, а те така ме "нахокаха". За миг се засегнах, бързо обаче всичко се смекчи, усетих колко вярно е твърдението, че всичко, което ми се случва е повече заради гордостта, моето наранено АЗ, което трудно превъзмогвам. Може би и с другите е така, та за това не им се сърдя. Така бе в преобладаващите случаи преди. И се радвам, че проявата сега е само мигновенна, остатък от миналото и това е добре. Сега е много по-лесно и наистина ми е по-леко.
Най-вече, когато споделям, когато изразявам чувствата си, па дори и неприятно да е споделеното.

Какво стана и защо се огорчих.?

Преди дни споделих чувствата си по повод тиражираните Дневни размисли. Казах, че много ми харесват и ги чета с удоволствие и само изказах пожелание “авторът” им да ги пуска на едно място. Но още тогава споменах, че това си е негова работа и от него зависи. Ясно бе, че и така не ми пречи.

Наистина ми се искаше да са на едно място. Лично за мен не се “откриваше” Америка. И тук в София знам за Дневните размисли. Скоро ще излязат в отделна книга. Имаме ги на български, но само до края на юни. И това, което ни се поднесе, бе наистина чудесно. Не съм го оспорвал, а и мисля никой тук. Основното бе да благодаря и го сторих най-напред!!!

Идеята за обединението на Дневните размисли явно не съм забравил и дни след това си позволих да напиша малка молбица до брат Алкажа. Дословно нейният текст бе следният:

“Здравей,
Много е хубаво това, което всеки Божи ден ни даваш. Благодаря ти. Имам само една малка молба към теб, ако е възможно да ги обединиш в една обща тема "Просто за днес", например. След това е много лесно, знаеш, да има подтеми за всеки ден... Това според мен ще ме улесни. Но както и да е, и това е достъпно и който иска ще го чете. Мисълта ми беше да стане по-пригледно.
Спокоен следобяд!”

Последва гневна реакция. Не ми се впуска в подробности, но обобщаващото от нея с думите на нашия уважаван приятел Алкажа бе отрицанието:

“Така че - който не ме харесва, просто да не ми обръща внимание. Не е нужно да ми се прави на мене анализ.”

Недоумявах и се питах защо? Болно ми стана от нечуването, неразбирането и явно предубеждението, с което се е приела моята скромна молбичка. И това при положение, че с нищо не съм показал, че НЕ ХАРЕСВАМ, а тъкмо обратното – вече два пъти бях изразил чувството си на удовлетворение и възхищение, че “много е хубаво това” и с удоволствие го чета!!! Нямаше никакъв анализ. Заболя ме, за малко разбира се.

Заболя ме още повече, че извисен духовно наш брат и признат, многоуважаван спонсор също ме нахока и незнайно защо взе с адвокатски маниер страна в “спора”, а спор както чувствах не би трябвало да има, не бе нужно да се появява, предизвиква. Ами как да не се огорчи човек, когато Е БЛАГОДАРИЛ не веднъж, а два пъти дори, като му казват:

“Абе, вместо да се отблагодарите на човекът че е отделил време... вие само негодувате и търсите против нещо да мрънкате… не мога да разбера защо се впрягате с него?” (Алки)

Не се впрягах, не съм негодувал, не мрънках, а само благодарих и помолих учтиво. И пак се попитах: Защо?

Та ето какво ме огорчи, но само за малко. Все пак хубаво стана, че в крайна сметка дойде на моето. Алки дори ме нарече “готин пич” и всички мислят, че трябва и ще ги има на едно място. А може би и днес още ще ги има. Значи,направих, предизвиках добро. Значи, огорчението ми нищо не значи и не струва пред ползата обща. То отлетя и днес денят ми ще е хубав, надявам се прекрасен. И това е така, защото отдадох тези реакции, всичко на болестта, поради която и тук понякога стават недоразумения малки. Дано все да са толкова малки и незначителни. И водят към добро.

Благодаря на Господ, че ми помага все така по-бързо и бързо да прогонвам за миг сполетялите ме лоши мисли, че бързо и искрено прощавам, разбирам другите. Че той ме насочи да разкривам чувствата си във връзка с изказвания на другите, вместо да ги тая. Това ми помага. Пише, че и на другите също.

На Алкажа за трети път искрено благодаря за Дневните размисли. Чета ги наистина с удоволствие и те много ми помагат.

И пак другите неща му пожелавам, които снощи също искренно и най-приятелски му пожелах.

На спонсорът му, който не познавам здраве и моите благодарности, че доколкото разбирам много е направил за тебе братко.

Поздрави! Приятен ден на всички!

Редактирано от OO7OO7 на 08.11.07 09:31.