Сборник дневни размисли “Само за днес” не е купчина случайно подредени или неподредени бележки; всеки размисъл си има точна дата, всичките си имат определен РЕД, съгласуван с годишния цикъл, и с определена логика на мисълта, която съдържат. Това е сборник, служещ като идея не за еднократно прочитане, а за препрочитане отново и отново...
Ако размислите се дават като отделни теми, няма шанс нито да се запазят като цяло, нито даже да се запази тяхната последоватленост (времева и логична), ясно защо. Така и се получава. Разбира се, всеки отделен размисъл по този начин не губи дълбокия си смисъл, но се губи в някаква степен смисълът на сборника като цяло.
Знам, че той предстои скоро да излезе на български и човекът, който иска да си го има като цяло, ще може да си го набави. Но едва ли всеки ще може.

Затова предложението, което посмя да изкаже 007007, според мен е оправдано. Моля да обърне внимание който пожелае, че това даже не беше предложение а една много лична и много учтиво изказана молба, с подчертано дори “ако е възможно”. Камо ли опит да се казва на някой какво да прави! (повелителното наклонение с “трябва да...” в цялата тема досега е употребено само от един човек и това не е 007007 - отбелязвам го само като едно от наблюденията, като забелязания езиков факт, а НЕ като тема за поредна дискусия). И никакви недостатъци на никого не бяха дори загатнати.

Благодаря ти, 007007, че си изказал по този начин нужда и молба също и на други съфорумци. Че си дръзнал да рискуваш тази обемиста кофа ледена вода. Аз не посмях, въпреки че съм сред тези, от чието име си говорил, защото предвидих реакциите... И, уви, изобщо не ме радва фактът че ги предвидих правилно. Напротив, тъжно ми е, защото въпреки всичко продължавам да храня наивната надежда, че Духовната програма някога ще ни дари взаимна доброжелателност...
Това беше всичко, което имах да кажа по тази тема.