|
Благодаря ти за напътствията!
Това не знам дали си го чел. Сигурно си. Ама все някой не го е чел:
"Всеки човек прилича на актьор, който иска да изнесе целия спектакъл - опитва се да аранжира осветлението, балета, постановката и другите актьори както на него му харесва. Само ако можеше да наложи собствените си виждания, само ако хората постъпваха както той иска, представлението би било прекрасно. Всички, включително и самият той, биха били доволни. Животът би бил чудесен. В опитите си да наложи своите виждания нашият актьор понякога е много изобретателен. Той може да бъде мил, внимателен, търпелив, щедър; дори скромен и самопожертвователен. От друга страна, той може да бъде дребнав, егоистичен, себелюбив и нечестен. Но както повечето човешки същества, той най-вероятно притежава различни черти.
Какво се случва обикновено? Представлението не излиза много добре. Той започва да си мисли, че животът не е справедлив към него. Решава да се старае повече. При следващия случаи той става още по-взискателен или по-снизходителен, в зависимост от ситуацията. И все пак пиесата не му подхожда. Признавайки, че може би до известна степен греши, същевременно той е сигурен, че по-виновни са другите. Той се ядосва, възмущава, самосъжалява. В какво се състои главният му проблем? Той не е ли всъщност користен, дори когато се опитва да бъде мил? Не е ли жертва на заблудата, че може да бъде доволен и щастлив на този свят, само ако преуспее в живота? Нима не е очивидно за всички останали актьори, че това са нещата, които той желае? Нима неговите постъпки не подтикват всеки от тях да си отмъщава и да заграби от представлението всичко, което му се удаде? Дори в най-добрите си мигове не е ли той човек, който всява по-скоро смут, отколкото хармония?"
Защо го поствам това? Ами просто си спомням какво беше в началото като тръгнах на сбирки. Наум негодувах почти срещу всички изказващи се. Все нещо не беше наред. Все нещо не казваха както трябва.
Не ми харесваше редът на сбирката. Трябваше да се направи така, а не така. Този така, а не така. Онзи да чете така, а не така. Да се чете този текст, а не другият.
Идвало ми е да взема листа от някой събрат, който чете. Защото много срича.
Една сестрица веднъж ме попика от смях като каза: "Бях толкова заета да правя гадна физиономия, когато говореше този пич, че нищо не чух."
Това всичкото съм го казвал много пъти на сбирка. Преди и сега. Какво бях, какво станах и какво ме промени. След около десет месеца сбирки. По пет на седмица. Осъзнах, че доста съм се променил. Осъзнах, че като съм спазвал правилата и най-вече, като не съм дирил кусур на събратята си, то съм дал възможност малко по-малко Бог да ме промени. Да махне някой и друг недостатък на характера ми.
На спонсорът си много обичах да му казвам точно как да прави Програмата с мене. Кога да си говорим. За какво да си говорим. Какво да четем. Какво и как да действам. Щото съм специален. И с мене трябва да се подхожда точно така както аз казвам. Не съм като другите.
Дори много ме обиждаше, когато спонсорът казваше - Ще отнеме три години, докато разбереш някои работи.
Аз - ТРИ ГОДИНИИИИ!!! Тоз какво му стана. Напълно изперка. Как може да си мислят някои хора, че ще ми пробутат нещо, което ще породи действие след цели три години. А за тях си да си пазят другото. НЕЕЕЕ.
За мене най-доброто. И аз не съм като другите. Щото съм по-печен и умен. И аз ще се напъна и набързо ще разбера тази Програма и което другите за три години, аз за три месеца. Другите страни за сто години, ние за двадесет. Мда.
Така мислех и действах аз.
Сам си пишех сценария. Пренаписвах програмата. Подреждах актьорите. То всички бяха за мене статисти. Все пак имам право. Мда. Не вижда ли тоз пич колко нахален става вече! Я се стегни в кръста. И ако обичаш по-културно. Мда.
И сега съм си пълен с недостатъци, обаче слушам какво ми казва спонсорът и гледам да угаждам единствено на Висшата си сила. Не се оправдавам за шматкенското си поведение. Който не ме харесва какъвто съм - какво общо имам с него? Повече от петдесет процента от населението не ме харесват. Нямам намерение да се изкривявам, за да подкарвам по техния сценарии.
На мене лично не ми пречи кой как си оформя постингите и къде ги пише.
Дори много не ме бърка и какво се пише вътре. Някои изобщо не ги и чета. Като им видя автора и хич не ги отварям .
Така че - който не ме харесва, просто да не ми обръща внимание. Не е нужно да ми се прави на мене анализ.
Ако някой е решил да се възстановява като преди това оправи мене - много жалко. Щото съм доста голямо лекенце и трудно ми увира главата. Скоро варих един боб - мамата ми разказа. Обаче се свари. Пък главата ми - гранит. Само голямото блъскане успя да я омекоти.
И то така, че да се уловя здраво по Програмата и да си спасявам тлеещия задник.
Знам и хора, на които не им харесва тази думичка, но те вероятно дефокират през някакви ангелски проходи и сядат върху главата си, може би .
Айде на всички събратя, които трополят по Пътя на Щастливата Съдба - нека днеска да не си бъркаме един на друг в недостатъците
|
Re: ДА ПОЧУВСТВАМЕ БОЖИЯТА ВОЛЯ [re: OO7OO7]
