"Много пъти сме говорили с новодошъл и сме наблюдавали как в него се появява надежда, когато обсъждаме неговите проблеми с алкохола и обясняваме как действа нашето братство. Лицето му обаче помръква, когато говорим за духовните неща, особено когато споменаваме Бог, защото се докосваме до област, която нашият човек е избягвал или пренебрегвал напълно.

Ние знаем как се чувства той. Ние сме имали същите искрени съмнения и предубеждения. Някои от нас бяха силно настроени против религията. За други думата “Бог” бе свързана с определена представа, която някои се бе опитвал да им внуши през детството им. Може би отхвърляхме специално това схващане, защото ни изглеждаше неудовлетворително. Когато отхвърляхме тази представа, си мислехме, че сме изоставили изцяло идеята за Бог. Смущаваше ни мисълта, че вярата и зависимостта от Сила, която ни превъзхожда, е проява на слабост, дори страхливост. Гледахме на този свят на воюващи индивиди, на воюващи теологични системи и необясними бедствия с дълбок скептицизъм. Ние се отнасяхме с подозрение към много хора, които заявяваха, че са Божии чада. Как можеше едно Върховно Същество да има нещо общо с това? И изобщо кой би могъл да разбере едно Върховно Същество по какъвто и да е начин? И все пак, в други моменти, когато бяхме очаровани от звездна нощ, ние се питахме: “И кой все пак е сътворил всичко това?” Изпитвахме благоговение и възхищение, но тези усещания бяха мимолетни и бързо изчезваха."

Atsem, тук

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите