|
“...колкото и да ни се иска алкохол ще продължи да се произвежда, продава и пие. Решението ДА СПРЕМ е наше...
Понякога, обаче, се страхувам дали сегашното ми отвращение към алкохола няма внезапно да спре и какво ще се случи тогава....”
Здравей kaldima.
Разбира се, че алкохол ще го има винаги. Аз не съм враг на алкохола и на пиещите хора. Просто живея така, че за него в МОЯ ЖИВОТ по принцип няма място, доколкото това зависи от мен. Решението да спрем е наше винаги, но неговото отстояване не не само въпрос на волеви усилия, а на лечението на болестта, пред която сме безсилни. Както един болен от диабет не може с решението си да си регулира биохимията на организма, както един болен от рак не може да реши да няма разсейки...
Чувала ли си за т. нар. “синдром на чуждата ръка”? Когато чашата ти се озовава в ръката без никакво желание, дори без никаква съзнателна мисъл в главата ти? Аз съм го изпитала на своя гръб много осезаемо (някога го бях описвала подробно тук във форума, но не помня къде беше). След повече от година трезвост! Затова се убедих, че е по-безопасно да избягвам алкохол.
Сега, разбира се, вече не го считам за толкова реална опасност. Не го “отбягвам” - просто стила ми на живот рядко включва посещаване на заведенията, защото си прекарвам време в други, по-приятни и по-интересни за мен места, по начина, за който алкохолът не не нужен, най-често и с хората, на които той не е нужен.
Но моето аз си го правя повече от 50 х 3 месеца...
По “твоя” начин не знам дали бих успяла да натрупам тези години. Но знам, че има хора, които успяват, макар и с мъка, да трезвеят дори под един покрив с активни алкохолици... Това обче най-често не зависи от тях. Там, където зависи от мен, не виждам повод да си усложнявам живота.
Желая ти и на теб да ти се умножават тримесечията! По начина, който си решиш сама.Редактирано от Aня на 14.10.07 01:35.
|
Re: обещанието [re: kaldima]
Re: обещанието