|
|
| Тема |
 Re: Историята на jojo [re: val999] |
|
| Автор |
Eми® (Ентусиастка!) |
|
| Публикувано | 26.09.07 09:18 |
|
|
|
Здрасти Вал!
Желанието за пиене при мен се появяваше от време на време през първата година. Понякога бях на ръба. Но след всяко преминаване на кризата се чувствах още по-силна и уверена, че се справям.
После, като мина 1 година - желанието се изпари като с магическа пръчка. И до сега /чукам на дърво/ не се е появило.
Напоследък се срещам с нови хора и когато сме на маса, се научих да казвам още в самото начало, че не пия алкохол. Това ме освобождава от всякакви притеснения как ще мине вечерта. Когато ме питат защо не пия - казвам - Не обичам алкохол. Въобще не пия.
Ако ме питат никога ли не съм пила - казвам - Преди пиех, но спрях от година и нещо. Капка не близвам. И се усмихвам.
Миналата седмица бях на екскурзия в Гърция. Там се запознах с едни хора, които едва ли ще срещна някога. Те си носеха бутилка водка, когато беше вечерята в ресторанта и тайно си наливаха под масата. Предложиха ми и на мен. Отказах.
- Ама как така, поне едно малко?
Казвам: - Не. Спрях да пия. Преди пиех по литър водка...
Те ме гледат и не могат да повярват.
На връщане минахме през Порто Карас, в програмата се включваше безплатна дегустация на вино във винарната на комплекса. Пропуснах мероприятието без да се замислям.
Докато групата дегустираше вината, направихме плаж с дъщеря ми и се забавлявахме чудесно. После всички си накупили бутилки - вино, узо, ракия... и се чудят как аз не съм взела поне една бутилка алкохол за вкъщи.
Та мисълта ми беше, че идва един момент, в който като натрупаш достатъчно трезво време зад гърба си, изведнъж разбираш, че си се научил да преминаваш през изпитанията. На малки стъпки, сякаш неусетно изграждаш новия си облик и преминаваш през процес на вътрешна промяна. А при мен даже и външна.
| |
| |
| 
|
|
