Не позволявайте на предразсъдъците, каквито може би имате, да ви спрат от честно задаване на въпроси към самия себе си. (Анонимни алкохолици, стр. 47)

ОТКРИВАНЕ КЪМ СВЕТА НА ДУХОВНОТО

АА е духовна програма и духовен начин на живот. Дори и първата половина на първата стъпка: „Признахме, че сме безсилни пред алкохола“ е поставена на духовна основа. Членът на АА се нуждае от нещо повече от физическа способност; нужни са му всичките му способности на човешко същество, за да чуе посланието, да го осмисли, да направи преглед на събитията от миналото, да ги осъзнае, признае и приеме. Тези процеси са действия на ума, а той е част от духа.
Да, аз започнах със сляпа вяра, но доказателство за истинността й стана това, че тя проработи. Повярвах на онези, които твърдяха, че са страдали от алкохолизъм, но сега – благодарение на АА – се радват на трезвеността. Значи истината беше около тях и ми трябваше само да я видя. Но скоро и аз лично се докоснах до истината. Не само се отървах от принудителното пиене, а и се насочих към задължението да живея!
Освен това АА, чрез постоянно повторение, ме накара да осъзная свободата на избора, а това вече е способността на човека да упражнява волята си. С напредването на трезвия ми живот получих възможността да опозная по-добре човешкия род и себе си и се възползвах от нея. Вече разбирам, че когато за първи път заявих на сбирка на АА "Казвам се Том и съм алкохолик", аз съм изразил и първата истина за себе си. Помислете си за духовното съдържание на това признание. Името ми свидетелства за това, че съм човешко същество, а фактът, че знам това, че разсъждавам и общувам, подсилва убеждението ми, че принадлежа към човешкия род и ме кара да се вълнувам, защото съществувам.
Тогава това откритие се превърна в пролука към света на духовното за мене. Воден от Програмата и окуражителния пример на останалите от Братството, аз започнах да откривам нови неща за себе си, но вече можех да ги възприемам както трябва. В Братството открих че щом останалите могат да ме приемат и обичат такъв, какъвто съм, и аз самият би трябвало да се обичам – но не заради онова, което съм, а заради това, в което се бях превърнал. И така, научих по нещичко за волята, чувствата и страстите си. Научих се, че мога да бъда добро човешко същество, макар и несъвършено; иначе казано – ако живея съзнателно в реалния свят (здрав разум), всеки от добрите ми дни се противопоставя на миналото ми.
До АА не достигнах благодарение на религията си, но АА ми даде повече сили в религията. Простичкият контраст между активния алкохолизъм и активния трезвен живот ми помогна да издиря, да проуча и да приложа добрите принципи на живота и днес съм възнаграден с много повече радостно вълнение, отколкото в дните ми преди АА. Това, че приех трезвеността с благодарност, като дар, и я приложих съзнателно, ме накара да осъзная и другите си дарове, които имам като човешко същество. За да ги получа, трябваше просто да си ги поискам, а след това да ги използвам.
Това е същността на програмата и същността на живота – смирението и действието. Дарът на разбирането ми позволи да възприема простичките послания от родители, учители и църквата по нов, по-убедителен начин. Дарът на смирението ме подготви и изпълни с желание да приема онова, което Бог ми е отредил; дарът на смелостта ми позволи да извърша промени, които са ми по силите, за доброто на себе си и на останалите. Дарът на мъдростта ми беше даден, за да действам интелигентно в личните си взаимоотношения – с любов, но и компетентно, със съчувствие.
Сега се опитвам да вникна за живота "отвътре навън". Голямата книга, "Гледната точка на Бил – начинът на живот в АА," "24 часа на ден", сбирките, личният ми опит, съзнанието за промените у мене: мислене, избор и навици – всички те са духовни. Духовност има и в начина на живот в АА, който просто ни кара да осъзнаем собствения си вътрешен запас. При АА няма никакъв материализъм – само духовност. Ако се погрижим за вътрешните си потребности, останалите ни нужди ще се задоволят.
Започнах да вярвам, че дарът на трезвеността е онова, което дава стойността и достойнството в живота ми. Тъкмо това мога да споделя, а то нараства колкото повече го споделям.