Благодаря на всички ви!
Много мислих тази нощ, но решение трудно се взима. В главата ми с върти една фраза, която дори не знам кой е казал: По-добре ужсен край, отколкото безкраен ужас!
Обаче не мога като с нож да отрежа миналото си и да оставя това момче само! Мислех си за варианта да се разделим, но той да получава моята подкрепа, защото сто пъти ми е казвал, че е най-ценна за него. Може и да звуча наивно, но силно вярвам, че обкръжението е решаващо при справяне. Така както в главата ми се върти хипотезата, че ако не бяхме заедно, това момче щеше да води един много по-различен и много по-алкохолен начин на живот, та дори и досег с други опиати щеше да има (така както се случва с някои негови приятели, с които той се старае да "скъса", защото все пак вижда техния проблем отстрани колко по-страшен е). В тази връзка ми се струва престъпление да го оставя в тази среда, или в средата на родителите ми, които въпреки цялата си доброта явно не са смогнали да го предпазят от това. Е, може и с прекалено много отговорности да се опитвам да се нагърбя, но... И понеже не знам дали при алкохолизма първопричините са винаги едни и същи или като всяка друга психична болест (защото става дума за зависимост все пак) причините са съвсем иднивидуални или пък индивида ги преживява като такива :) ...
Та, исках да се възползвам от добрината и съпричастността в този клуб, за да попитам дали знаете психолози/психиатри, които на вас са помогнали, които проявяват онези професионални качества, които някак си очакваме те да имат? Написах го доста сложно, но преди няколко месеца мъжа ми сам и отделно заедно отидохме при двама (без да цитирам имена) и се оплаших колко меркантилното е взело превес в работата им. Точно както според новите възгледи в професията - болните не са вече пациенти, а клиенти. Малко като на сергия на пазара се почувствахме...