Доста съм наясно с този тип егоизъм - когато мислиш за себе си и вземеш правилното решение за себе си. Уви, в момента трябва да взема и решение от името на едно невинно двегодишно човече, което обожава баща си и той него. Иначе лесно бих се спасила.
Това, което много се чудя, дали все пак моето голямо момче не е направило една голяма крачка напред и една малка назад. И дали след ужаса, през който преминахме не трябва да имам още малко търпение? Или всичко ще се върне с пълна сила отново?
За протокола: той не пие (освен издънките от последните дни) от около 3 месеца. Има всякаква литература за АА, но не иска да чете, не иска да влиза във форума, не иска да ходи по сбирки, с пустото самочувствие, че ще се справи сам...
Но аз ви благодаря, че ви има тук