Всичко, което описваш ще отмине!!!
При всеки от нас е различно като времетраене. Аз например не се потях много, но ръцете ми трепереха неудържимо, страшно беше, а краката ми от коленете надолу бяха изтръпнали и вдървени-като наляти с олово. Трудно се движех. Никаква определена мисъл в главата-пълен компот. Страх, срам и отчаяние... Но го преживях.

Пий колкото можеш повече течности. Много течности и сладки неща/ако можеш, разбира се/. Девет дни са доста и предполагам, че все по-осезателно ще почустваш подобрение.
Не се стряскай. Преживява се. Не се предавай и ще успееш.
Стискам палци!