И аз го направих, но какво от това? Наивно е да смяташ, че всичко след регистрацията на участниците във форума ще потече по мед и масло, за някои е елементарно да влизат дори с регистрирания твой, мой или чийто и да било ник, и това не се случва никак рядко.
От висотата на твоите година и половина трезвост може да ти се вижда съвсем нормално всеки да застане зад ника си. Но вероятно не си спомняш, как си се чувствал, когато все още треперещите ръце за първи път са се опитали да скалъпят отчаяния си зов за помощ тук. Аз обаче си спомням първия си път.
Не искай от страдащите, в момент, когато едва са посмели да пошепнат пред себе си истината, да излязат пред всички в цялата си разпрекрасност и да пишат дълги постинги от позицията на поелите по пътя. Смили се над тях, спомни си себе си. Остави им спасението да изплачат мъката си без да казват кои са. Остави и на нас възможността да чуем техните анонимни вопли, за да можем да се опитаме да им помогнем.