Алкажа, ако (?) на мен ми пишеш, благодаря.
Напълно съм съгласна с всичко, което пишеш за значението на програмата на АА и за необходимостта от постоянно, упорито и ежедневно следване на програмата на 12 Стъпки. Съгласна съм, че с тази болест човек не може да се справи сам, че за това му трябва друг човек, че не е достатъчно само да спре да пие, че за да стане чудото е необходима вътрешната промяна, че тази промяна се постига само с огромен труд и мъка. Напълно съм убедена че АА са изработили най-добра и най-ефикасна програма за постигането на тази промяна, както и в това, че за осъществяването й е необходима смелостта (или дори безстрашието).
Сравнението с Графа Монте Кристо е чудно, много ми харесва и благодаря на приятеля ти за него! Много е верно. Точно така е.
Но ако някой не успява с лъжицата? Защото при него скалата е по-корава или тунелът е по-дълъг, или силите му са по-малки, или не е в състояние да повярва, че е възможно и затова се отказва да опита? Какво тогава? Нали има и такива нещастници.
Или ако някой като Фария е “копал дълги години, но накрая се оказало, че объркал посоката” – и вече е ясно, че няма да му стигнат нито сили, нито време да поправи грешката си, а отгоре на всичко си е счупил и лъжицата? Тогава какво? Нали и такива нещастници има.
Да ги гледаме ли тези, които не успяват, и да казваме: така ви се полага, щото нямахте сили, вяра или правилен усет за посоката? Сами сте си виновни, че не успяхте да последвате нашия пример, затова ще мрете в килиите си?
Или да им подадем кирка? Като същевременно бдим да продължат тунела си в правилна посока този път?
Да копае човек с кирката не означава непременно да му е по-лесно, да не се спъва или да не го друса (нали тук няма лесни неща, това се разбрахме в началото) – защото или скалата му е по-твърда, или самият той е по-слаб... Но понякога (понякога!) означава да остане жив, да постигне това, което с лъжица не би успял. А изходът на тунела е същата свобода, защото нали този път дълбае в правилна посока...
За академичните умове какво да ти кажа... Може би само това, че още преди 5 дена май изказваше уважаваше и благодарност към зависимия Виктор О. – световно известен академик, професор на няколко университета в Полша, Европа и Америка; към съзависимата Ева В. – доктор по психология и академичен преподавател... Тях ли имаш пред вид като иронизираш за “академичните умове, напразно изчели вагони излишни сложни теореми”? За тях ли мислиш че “гледат от висотата на своето образование и на съвременните достижения на човешката мисъл”?... Помисли все пак какво си казал и сам прецени доколко е справедливо едно такова обобщение. Не държа да отговаряш тук, стига да си отговориш сам.
За фанатизма и рака друг път, че ми е малко по-трудно.