ти ще знаеш, че си направил това, което зависи от теб
Това е. Джирасол ме изпревари, снощи като лягах си мислих, че съм пропуснала да го кажа и че ще трябва да го добавя. Не става въпрос само за нея, но и за теб Коко и за твоята нужда да направиш нещо. Не можеш да я накараш да престане, не можеш да изтрезнееш вместо нея. Но каквото можеш, можеш.
Всички знаем че пиещите алкохолици понякога умират. Ами ако се случи това преди да си опитал да й помогнеш? Това не е сантиментална метафора. Аз съм имала такива ситуации в живота. Сигурна няма нужда да обяснявам, как се чувства човек в такъв момент.
Харакири е права, твоята позната почти сто на сто ще пие след разговора (ех, да беше толкова лесно да кандардисваме някой да престане! Много по-малко починали от алкохолната болест щеше да има на този свят, пък някои безработни щяхме да останем ...). Но това вероятно никога вече няма да е същото пиене. По-некомфортно ще бъде. По-болезнено. А нали за да престанем да пием, болката свързана с пиенето трябва да стане по-голяма от болката свързана с непиенето (а тази втора болка, както знаем, е ужасна - поне в главата ни!...). Това първата крачка към увеличаване на първата болка...
В АА се говори за “дъното”, до което човек трябва да стигне, за да се оттласне от него и да потегли към повърхността... Но къде ли е това дъно? При всеки е различно, и при всеки то има тенденция за спускане надолу. Фактически всеки алкохолик е бил на дъното си поне няколко пъти. Всеки път по-дълбоко. (А единствено нерушимо стабилно дъно е метър и половина под земята, но от него никой не е успял да се оттласне. Поне аз не познавам такива) Ако чакаш тя да стигне до дъното си, кой знае, къде ще се озове. Един такъв разговор е шанс за създаване на едно такова “дъно”, т.е. момент, в който човек не е в състояние да понася себе си и не е в състояние (но това е моментно!) да се оправдае, именно защото е нарушена представата му за самия себе си и за пиенето си, статукво, както писа Новагодин. Дали тя ще се възползва от този шанс, е друго. И не зависи от теб.
Вчера пропуснах и да кажа, че ако решиш да проведеш този труден разговор, няма и да е лошо да осигуриш някой да е близо до нея след това, малко да внимама за нея. Защото има и опасност, че ако я заболи прекалено, може и да се опита да свърши някоя глупост. Затова е също много важно, когато говориш за себе си, да акцентираш, че има надежда, начин да се оправи и че има хора (напр. ти) които могат да й помогнат в това.
|