Аз съм един редови алкохолик, пълен с недостатъци, но ще си позволя да споделя моят опит и виждане по въпроса. "Анонимни Алкохолици" е общество на мъже и жени от цял свят, които споделят един с друг СВОЯ ОПИТ, СИЛА И НАДЕЖДА за да преодолеят техния ОБЩ/!/ ПРОБЛЕМ С АЛКОХОЛА и да помогнат на другите да се възстановят от АЛХОХОЛИЗЪМ.
Ще се позова и на цитати от Голямата книга, защото там нещата са обяснени най-просто и достъпно. Като за обикновени алкохолици, без диплом по някаква психо-наука.
Ще използвам и цитат от постинга на една наша сестра-алкохоличка. В него тя описва как са се отнесли с нея в началото и как това й е помогнало.

Относно подходът.

Вариант едно:
Не знам как е при другите алкохолици, но мене като ме укоряваха и като ме привикваха на семейни съвети, сериозни разговори, тежки разбори; като ми посочваха всички мои изцепки и недостатъци, като ме укоряваха, съветваха и упрекваха – аз се затварях, обиждах, обвинявах и съответно – запивах отново и отново. Просто побеснявах само при опитите някой да ми намекне нещо за поредните ми батаци.
От Голямата книга:
“Високо компетентните психиатри /към 1939г. явно не е имало други пси-професионалисти/ , които са се занимавали с нас знаят, че понякога е НЕВЪЗМОЖНО да убедят алкохолика да обсъжда собственото си положение БЕЗ ЗАДРЪЖКИ. Колкото и да е странно, на съпругите, родителите и близките ни приятели им е ОЩЕ ПО-ТРУДНО, отколкото на психиатъра и лекаря, да влязат в контакт с нас.”
Просто НЕМА контакт и това си е. Може би пък има и по-контактни алкохолици от мене, но като гледам не ми се верва или пък те са се оправили, щото много хора се напъват да ни помагат. И както се казва в един лаф – пази боже от енергични доброжелатели, които си нямат хабер.

Вариант две:
Когато прочетох една книга, в която видях собствените гледни точки на страдащите алкохолици и коалкохолици, тогава чак ми светна. Тогава едва видях, като в огледало, собственото си положение. Това положение, което никога не можах да видя, щом ми го напъхваха усърдно, любезно и с най-добри намерения, под носа.
След това имах щастието да се свържа с брат-алкохолик, който е преминал през същото това, който нито за момент не обсъждаше моите недостатъци, не ме укоряваше, не ме съветваше, а единствено ме изслушваше и споделяше своят опит. Своят собствен алкохолишки опит. Едва ли някога ще мога да му се отблагодаря за това, което направи за мене.
От Голямата книга:
“Независимо от това бившият проблемен пияч, който е намерил това решение на проблема, който е добре въоръжен с ДАННИ ЗА САМИЯ СЕБЕ СИ, обикновено може да спечели пълното доверие на друг алкохолик само за няколко часа. Докато не се достигне до такова РАЗБИРАТЕЛСТВО, нищо или почти нищо не може да бъде постигнато.
Това, че човекът, които се опитва да осъществи контакта, е имал СЪЩИТЕ затруднения, че той очевидно РАЗБИРА ДОБРЕ за какво говори, че цялото му поведение показва на новодошлия, че знае ИСТИНСКИЯ ОТГОВОР на въпросите, че НЕ се смята за по-голям католик от Папата, а единствено искрено желание да помогне, че НЕ е необходимо да се плаща каквото и да е, да се точат БРАДВИ, да се УГАЖДА на когото и да било или да се изслушват някакви ПРОПОВЕДИ - това са условията, които ние намираме за най-ефективни. СЛЕД ПОДОБЕН ПОДХОД МНОЗИНА СЕ ИЗПРАВЯТ И ПРОХОЖДАТ ОТНОВО.”
Това се налага да си го прочета пак, защото досега не съм му обръщал голямо внимание: “След подобен ПОДХОД мнозина се изправят и ПРОХОЖДАТ ОТНОВО.”
Значи това е ПОДХОДЪТ според Анонимните алкохолици.
Може и да има някакви други подходи, но при алкохолик като мене те не работят. Дай боже всекиму да уцели човек, който да знае как да подходи към него, а не само запъхтян от обилно желание да помага човечец, който не е изпитал същите затруднения.

Накрая ще си позволя да цитирам и част от пост на сестра-алкохоличка, който ми направи голямо впечатление. Той също говори за ПОДХОДА и доказва неговата ЕФЕКТИВНОСТ:
“В неговото лице - за пръв път в живота си - видях един алкохолик, който е трезвен (той тогава беше с 4 години ремисия, аз - с 2 седмици), благороден, умен и достоен за уважение - и който също и в тази отрепка, каквато се чувствах тогава, успя да види човек достоен за уважение. И аз му повярвах, че това може да е истина, и това беше начало...
През всичките -найсет последвали трезвени години, ми остана - и много пъти ми даваше сила - споменът за този Важен Човек, всъщност за първото въплъщение на моята Висша сила... “

Ще си повторя с наслада: “…и който също и в тази отрепка, каквато се чувствах тогава, успя да види човек достоен за уважение.....и много пъти ми даваше сила”
Повтарям го, защото в пълна сила важи и за мене. Може да ми помогне само човек, който не е по-голям католик от Папата, не ми чете проповеди, не точи брадви, не иска да му угаждам, не ме обвинява, не ме сочи с пръст.
Може да ми помогне само човек, който въпреки, че съм отрепка, боклук, егоист, тъпанар, малоумник, свиня, животно, чудовище, недосрано лайно, пиян задник и т.н., въпреки всичко това ме уважава.
Уважава ме не защото така са го научили и не защото това му е работата, а защото е мой събрат. Не събрат по добродетели, а събрат по недостатъци.