По стъпките / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Днеска отново разсъждавах за едната си година нещастна трезвеност. Като количество – една година, звучи много. Като качество – уверявам ви, е пълна нула. Качеството започна да се появява ден след ден, когато се заех с Духовната програма на АА, т.нар. Дванадесет стъпки.
Осъзнах, че през тази една година съм практикувал единствено Първата стъпка. Признах, че съм безпомощен срещу алкохолът, че животът ми е станал неуправляем. Мислех, че единственото достатъчно разрешение е спирането ми да пия. Това бе гарантирано от дълбочината на осъзнаването. Преди няколко месеца щях да добавя – “и на изключителният мой характер”, ха-ха.
Както много пъти съм писал и казвал – като непиещ алкохолик, който не се опитва да възстанови душата си, да я пробуди – “достигнали до духовно пробуждане в резултат на тези стъпки”, се гърчех в неразбираеми за мене мъки. Та нали не пиех?
Конкретно обмислях как точно, с какъв акт, се извършва Трета стъпка? Как става номерът? Трябваше да знам с точност, за да не се объркам някъде. Имах чувството, че търся Бог, но не го намирам, защото нещо изпускам в Програмата.
Как по-точно “да оставя волята и живота си в ръцетe на Бога, така както Го разбирам” след като съм взел това решение?
По едно време се зачетох в една от книгите на АА – “Малката червена книга”.
Там попаднах на нещо относно Третата стъпка. Звучеше горе-долу така: Много от алкохолиците искат изведнъж да достигнат до Бога. Някак без да се налага да се напънат много-много да израснат духовно. Но зрелостта без трудностите и мъките на растежа, е едновременно невъзможна и нереална. Ако това беше възможно, то и Програмата щеше да бъде от Три, а не от Дванадесет стъпки.
Това го бях чел и преди. Не ми направи никакво впечатление. Но днес като го прочетох отново, почнах да се смея на глас. Смеех се силно и сочно повече от минута. Така не се бях смял отдавна. Дори не помня откога. Може и никога да не съм се смял така. И сега ми е весело.
Ами много съм смешен – искам всичко веднага, на момента и ако може без да се налага да порасна, да се науча, да го заслужа. Без да свърша каквото й да било.
Оставям си волята и живота в ръцете на Бог - и шапка на тояга. Изпъвам се на шезлонга, слагам си