Re: КОШМАРЪТ НА ДОКТОР БОБ / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

По времето на бирения експеримет съдбата ме свърза с хора, които ме привлякоха с вида си на уравновесеност, здраве и щастие. Те говореха без смущение, което аз не можех да постигна, чувстваха се винаги удобно и изглеждаха щастливи. Аз бях стеснителен и най-често се чувствах неудобно, здравето ми бе разклатено и постоянно се чувствах без настроение. Усещах, че те притежават нещо, което аз нямах и от което бих могъл да се възползвам. Научих, че това е нещо духовно, което не ми харесваше много, но си мислех, че няма да ми навреди. През следващите две и полувина години посветих на тази тема много време и усилие, но все пак се напивах всяка нощ. Прочетох всичко, което успях да открия и говорих с всеки, който знаеше нещо по въпроса.
Жена ми прояви сериозен интерес и тъкмо нейния интерес поддържаше и моя, макар че и през ум не ми минаваше, че в това се крие отговорът на алкохолния ми проблем. Никога няма да узная как моята жена успя да съхрани вярата и смелостта си през всички тези години, но тя го направи. Зная, че ако не бе успяла, аз щях да загина преди много години. По някаква причина ние, алкохолиците, сме надарени със способноста да намираме най-добрите жени на света. Не зная защо им е писано да понасят всички мъчения, на които ги подлагаме.
Приблизително по това време една госпожа се обади на жена ми една събота след обяд, като каза, че иска да отида тази вечер у тях и да се срещна с неин приятел, който би могъл да ми помогне. Беше в деня преди Деня на майката и аз се бях върнал в къщи пиян с някакво цвете в саксия, което тръснах на масата, след което се качих горе и изпаднах в безсъзнание. На следващия ден тя се обади отново. Тъй като исках да бъда учтив, макар и да се чувствах много зле, се съгласих да отидем, но успях да изтръгна от жена си обещанието, че няма да стоим повече от петнадесет минути.
Влязохме в нейния дом точно в пет часа, а си тръгнахме в единадесет и петнадест. По-късно имах още няколко по-къси разговора с този човек и отведнъж спрях да пия. Този сух период продължи приблизително три седмици; тогава отидох в Атлантик Сити за няколко дни, за да присъствам на срещата на едно национално дружество, на което бях член. Във влака изпих всичкото уиски, с което разполагаха и по пътя към хотела си купих няколко литра. Това бе в неделя. Същата нощ се напих, в понеделник останах трезвен до след вечеря и след това отново се напих. Пих колкото ми държеше в бара, след което отидох в стаята си, за да си допия. Вторник започнах от сутринта, като до обяд се бях подредил. Тъй като не исках да изпадам в неудобно положение, напуснах хотела. По пътя към гарата купих още алкохол. Трябваще да чакам извесно време до пристигането на влака. След това не си спомням нищо, докато не се събудих в къщата на един приятел, в един град недалече от къщи. Тези добри хора съобщиха на жена ми, която изпрати моя нов приятел да ме прибере. Той дойде, заведе ме до дома, сложи ме да си легна, даде ми няколко чашки вечерта и една бутилка бира на следващата сутрин.
Това стана на 10 юни 1935 година и това бе последната ми чаша. От тогава до сега, когато пиша, са минали почти четири години.
Естествено, бихте могли да си зададете въпроса: "Какво толкова направи или каза този човек, което други не бяха правили или казвали?" Трябва да се има предвид, че бях чел много и бях говорил с всички, които знаеха или си мислеха, че знаят нещо за алкохолизма. Този човек бе преминал през дълги години на ужасно пиене, бе преживял повечето известни на пияниците нещастия, но се бе възстановил благодарение точно на това нещо, което аз се опитвах да приложа, т.е. на духовния подход. Той ми даде информация за алкохолизма, която безспорно ми помогна. Много по-важно обаче беше това, че той бе първото човешко същество, с което някога съм говорил, което говореше за алкохолизма от собствен опит. С други думи той говореше на моя език. Той знаеше всички отговори, но не защото ги бе прочел в книгите.
Чудесно благоволение е да бъдеш освободен от това страшно проклятие, което ме измъчваше. Здравето ми е добро и аз отново си възвърнах самоуважението и уважението на колегите си. Семейния ми живот е идеален, а работата ми върви толкова добре, колкото може да се очаква в тези несигурни времена.
Отделям много време, за да предам посланието, което съм научил, на хората, които го желаят и се нуждаят от него. Правя го по четири причини:
1. От чувство на дълг.
2. Защото ми доставя удоволствие.
3. Защото когато постъпвам така аз изплащам задълженията
си към човека, който отдели време, за да ми предаде пос-
ланието.
4. Защото всеки път, когато го правя, се осигурявам срещу
възможно подхлъзване.
За разлика от повечето членове на нашето общество, желанието за пиене не ме напусна през първите две години и полувина на въздържание. То почти винаги бе в мен.Но в нито един момент не бях готов да отстъпя. Чувствах се ужасно, когато виждах приятелите си да пият, а знаех, че аз не мога да го правя, но се принуждавах сам да вярвам, че макар и някога да съм имал същото право, толкова много съм злоупотребявал с него, че то ми е било отнето. Затова не трябва да хленча, защото в крайна сметка никой никога не ми е наливал насила алкохол в гърлото.
Ако мислите, че сте атеист, агностик, скептик или притежавате друга форма на интелектуална гордост, която ви пречи да приемете това, което е написано в тази книга, то аз ви съжалявам. Ако все още мислите, че сте достатъчно силни, за да се справите сами, то това е ваша работа. Но ако вие наистина искате да се откажете от алкохола завинаги и искрено чувствате, че се нуждаете от помощ, то ние знаем, че можем да ви предложим решение на проблема. То винаги ще оправдава надеждите ви, ако подхождате към него дори с половината от усърдието, което някога сте влагали, за да се сдобиете с алкохол.
Вашия Небесен Отец никога няма да ви изостави!