|
Тема |
Re: панацеята [re: aлkaжa] |
|
Автор | aлkи (Нерегистриран) | |
Публикувано | 09.09.06 02:52 |
|
|
В една история със съмнителна достоверност се разказва за човек, който отишъл на лов за зайци. Когато почти настигнал дългоухият Изведнъж се озовал на самия край на една пропаст, заека разбира се има преимущества. Малък и пъргав той бързо се обърнал и избягал, а човека не успял да се задържи и се свлякъл в пропастта. Падайки забелязал някакво клонче и го сграбчил. След това започнал да вика за помощ.
- Има ли някой там на върха, крещял той, но отговор не получил.
Тогава се развикал по силно.
- Има ли някой на върха?
Накрая отгоре се издал величествен глас.
С кого желаеш да говориш?
Човекът отчаян, че вейката вече се прекършвала извикал:
-С някой който иска да ми помогне .
Този странен обмен на реплики продължил, разказва легендата.
Гласът от горе попитал.
Имаш ли вяра?
- Да отговорил човекът.
Той се надявал, че това е така.
- Прекрасно – произнесъл гласът, ако имаш вяра пусни тази вейка.
Човекът се разколебал, той погледнал на долу, там зеела бездънна пропаст. Изглежда между него и вярната смърт стояло само това клонче.
Накрая след дълго мълчание нещастникът възкликнал:
- Има ли там горе още някой.
Ето това е историята просто една легенда, но колко много тя прилича на живота.
|
| |
|
|
|