В основата на Минесотската програма са заложени следните постановки:

* Химическата зависимост (алкохолизъм, наркомания) се явява като неизлечимо хронично заболяване, имащо душевна основа и възникващо не по вина на заболелия пациент;

* Химическата зависимост се явява като един от възможни те фактори за проявени дълбоки душевни дефекти (по-късно наречени съзависимост) и имат една и съща природа с другите видове зависимости;

* Зависимостта е невъзможно да се излекува, обаче е възможен обрат в развитието на болестта към оздравяване, при готовност от страна на човека към такъв обрат и желание да се откаже от своето своеволие;

* При човек страдащ от алкохолизъм или наркомания лесно могат да се сформират други различни зависимости, променящи съзнанието, волята, емоционалната и интелектуална сфера. Затова лечението по Минесотския метод е напълно без лекарствени средства;

* Лечебният център трябва да представлява терапевтично общество, в което персоналът не трябва да се противопоставя на пациентите, а да им сътрудничи;

* Поощрява се максималната откровеност в общуването, при строго определени правила за конфиденциалност и анонимност;

* Отговорността за оздравяването носи самият пациент. Крайно наложително е привличането в лечебния процес на цялото семейство на пациента, а при възможност и на приятели, сътрудници, началници и т.н.

* Цялата терапевтична операция трябва да протича и да представлява широк комплекс от различни мероприятия, включващи профилактика, мрежа от центрове за контакти, лечебни и социални програми и др.

Редактирано от Eми® на 05.09.06 12:22.