за размисъл и на двама ви, Лейди В. и Nekoi:

"Пътят на благодеянията е път, сложен за навигация, изискващ внимателно плаване и здрави кораби. Получаването на подаръци не е част от функциите на човека. Как смеете да ги поднасяте? Ние мечтаем да не зависим от никого и дълбоко в душата си не прощаваме на даващия. Ръката, която ни дава храна, рискува да бъде ухапана. Ние охотно приемаме всичко, което ни поднасят от любов, това е все едно че получаваме подарък от самия себе си, но отхвърляме подаръка на онзи, който смята, че има право да е наш благодетел. Понякога ние изпитваме отвращение към месото, което ядем - привижда ни се унизителната зависимост на нашия живот от храната.

Ние изискваме всичко изцяло. По-малко не ни устройва. И обвиняваме обществото, ако освен земя, огън и вода не получаваме от него възможности да се изявим в живота, не получаваме любов, почит, предмети в знак на поклонение.

Добър е онзи човек, който умее да приеме подаръка. Приемайки подаръка, ние ту се радваме, ту тъгуваме, но и двете чувства са неблаговидни. Моята радост или огорчение по повод подаръка означават, според мен, извършване на някакво насилие, привнасят унижаващо чувство. Аз изпитвам огорчение, ако заплашват моята независимост или ако подаръкът идва от онези, комуто е чуждо състоянието на моята душа и следователно, техните действия остават без отговор; напротив, ако аз се радвам прекалено на подаръка, би следвало да се срамувам, тъй като човекът, който ми го е поднесъл, е проникнал в душата ми и се е убедил, че не той, а неговата вещ ми е допаднала.

Истинският подарък е вълна, идваща от дарителя към мен, както и моята вълна тече към него. И когато двете нива на нашите насрещни потоци се изравнят, всичко онова, което ние притежаваме, ще премине от мен към него и от него към мен. Всичко негово е мое, всичко мое е негово. И аз му казвам: как можеш да ми подаряваш този пълен съд с масло или този съд с вино, та нали твоето масло и вино ми принадлежат, тогава какъв е смисълът от твоя подарък?

Какво щастие е, когато без вреда и обида за себе си, ви се удава да приключите нещата с онзи, на който толкова не му е провървяло, че вие сте му услужили. Колко е тягостно да си "ощастливен", длъжникът изпитва естественото желание да ви удари плесница. В подобни случаи, джентълмени, намираме безценно назидание, твърде почитано и от мен, в оня привърженик на будистката религия, който никому не благодари и изрича: "Не ласкай своите благодетели". "
Както разбирате думите не са мои - напоследък съм се отдала на четене повече, отколкото на писане

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите