Бавно, но сигурно нацията върви към алкохолизиране / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Бавно, но сигурно нацията върви към алкохолизиране
70% от младите пият здраво

Появата на мъртвопияни деца в токсикологията отдавна не е събитие

ВАЛЕНТИН СТОЕВ
Токсиколозите в "Пирогов" разказват любопитен медицински случай, който като феномен отдавна е излязъл от лекарските кабинети. Настанил се е в кръчми и кафенета. По домовете също - с тайната надежда на практикуващите "битов алкохолизъм", че и те са подобен "случай". Някъде в края на 70-те в Лакатник се е подвизавал алкохолен феномен на два крака които никога не се подгъвали. Легендарната му слава се е носела по цялото Искърско дефиле. И разбира се, в десетки и стотици кръчми. Понеже човечецът още си ходи по земята, си позволяваме само инициалите му - Л. К. Та Л. К. работел като счетоводител в малка фабричка в Лакатник и всеки божи ден след 16 ч, когато приключвал работният му ден, се отбивал в кварталната кръчма, изпивал за един час почти на крак 5 коняка и около 17 ч се присъединявал към постоянните си партньори за белот. След шишето коняк бодрият счетоводител нито падал от стола, нито губел игра. Умът му бил толкова свеж и комбинативен, че винаги успявал да улови партньорите си при опит да играят нечестно. Играели на пари и така почти всеки месец Л. К. успявал да си докара още поне една счетоводителска заплата... Легендата за алкохолния богатир идва да отговори на поне два въпроса със съвременна актуалност. Първо, че в ония години още не познавали ментето, и второ - че едно научно твърдение, според което съществуват пиячи, които имат генетична устойчивост спрямо етиловия алкохол, много трудно изпадат в алкохолно опиянение. И колкото и да работят по въпроса, никога не стават алкохолици. За съжаление такива природни феномени са рядкост. И колкото и да се уповават на него, девет от десет редовно пиещи у нас след 100 грама вече са пияни А седем от същите десет са вече класически алкохолици. Без повечето от тях да подозират това. Твърди го официалната статистика. При това според "самопризнания", направени по време на голямото преброяване на населението през 2001 г. Между последното (2001 г.) и предпоследното (1996 г.) преброяване ръстът на постоянно употребяващите алкохол българи е отчайващо възходящ. Ако при мъжете числото 81,5% от първото броене е стабилизирано по най-категоричния начин и се запазва при второто, при жените, приемащи алкохол, "напредъкът" е изумителен - от 49,9% през 1996 г. на 67,8% през 2001 г. Още "по-алкохолно" национално бъдеще вещаят други числа: общо пиенето сред двата пола се е увеличило във всички възрастови групи. Но най-съществен е скокът при младите между 15 и 24 г. - от 52,0% през 1996 г. то е стигнало 70,0% през 2001 г. И за да приключим със статистиката, вероятно само лекар с хоби на математик може да прогнозира колко от всичките тези проценти имат уникалната дарба на счетоводителя от Лакатник. Но лекарите предпочитат да прогнозират друго. По изследване - вече на медицинските статистици - алкохолнозависимите и поне веднъж лекувани в София са 2317 души, във Варна - 2700, в Пловдив - 3423, в Софийска област - 3262, а рекордът на боледуващите хронично от алкохолизъм се държи от Бургас - 4252, и Ловеч - 4009. Всеки разбира, че подобни данни са твърде скромни, защото малко хора са склонни да свидетелстват реално срещу себе си, а неслучайно съществува и категорията на т. нар. анонимни алкохолици. В момента в токсикологичното отделение на "Пирогов" заедно със спонтанно отровените от огнената течност лежат и пиячи професионалисти. 49-годишен софиянец е настанен за eнти път. Чувствал се като у дома си. Шегуват се още, че дори си имал легло, на което спокойно можело да се постави табелка Rezerve. Интересен е с това, че е предмет на една "странична" за отделението дейност. След третия ден, когато острото алкохолно отравяне обикновено е изчистено, "пациентът" може по желание да остане на лечение. Поемат го психиатри срещу 35 лв. на ден. Анонимният алкохолен рецидивист този път си е предплатил за десет дни лечение и нека му пожелаем успех. Защото медицински факт е, че алкохолизмът не е самотно заболяване. Бавно, но сигурно започват да страдат черният дроб, очите, панкреасът, стомахът, нервната система, мозъкът, нерядко се появява и алкохолна епилепсия и т. н. Не че сме активисти на въздържателното дружество, по-скоро наблягаме на факта колко още специалисти се намират на работа покрай алкохолизма: гастроентеролози, невролози и психиатри, очни, хирурзи също, тъй като често градусовите пациенти кървят... Наистина тежко време случихме. И за съжаление един от начините да ни олекне е редовното алкохолно опиянение. Нещо като бягство в света на приказките. Но "приказките" са измислени особено ако си ги разказваме всеки ден. Бедност и безработица не се лекуват с бягство от реалността, казват лекарите. При това само за два-три часа. А най-страшното е, че ескалацията на алкохолната зависимост е най-изявена при подрастващите. Отдавна вече в токсикологията появата на мъртвопияно дете на 10-ина години не е събитие. Започнем ли много често да си пожелаваме "Наздраве!", просто не е на здраве.

----------------------------------
Източник :