Токсикомании /НАРКОМАНИИ/

Токсикоманиите /наркоманиите/ представляват сборна група заболявания, която включва болестна зависимост от алкохол, наркотици и други вещества, влияещи върху психиката на човека.

Тези заболявания имат някои общи признаци.

Първият признак е непреодолимо влечение към дадено вещество или т.н. психическа зависимост /потребност/. Потребността е един от главните, основни симптоми на заболяването. Тя може да бъде периодична или постоянна. Мотивите, които я пораждат,са различни. Най-често това е стремежът на наркомана да се освободи от състоянието на вътрешно напрежение и подтиснатост, да отстрани лошото си самочувствие или да получи еуфория, да подобри социалните си контакти, настроение и работоспособност.

Вторият признак е промяната на толеранса /поносимостта/ към дадено вещество. При всички токсикомании поносимостта на организма към веществото постоянно нараства с времето. Изключение прави донякъде болестната зависимост от алкохола /алкохолната болест/, при която поносимостта най-напред се повишава, а след това намалява и болният се опива от по-малки количества алкохол. Повишеният толеранс е един от ранните признаци на заболяването. От друга страна толерансът към един наркотик може да премине в толеранс към други близки в химично или фармакологично отношение субстанции.

Третият основен признак са явленията на абстинезия - при прекратяване на приема на веществото се наблюдава психичен и физически дискомфорт, изразяващ се в чувство на тревога и страх, раздразнителност, промяна в нас троението, ускорена сърдечна дейност, изпотяване и болки в цялото тяло.

Други общи признаци при токсикоманиите са загубата на контрол върху приеманото количество вещество, както и трайните телесни и психически разстройства.

Съществуват и някои специфични признаци, чието ранно откриване е особено важно за навременното започване на лечението на токсикоманиите. Такива са главоболието, стомашно-чревните оплаквания, по-чести отсъствия от работа или училище, промени в настроението. Загубата на контрол често се изразява в загуба на паметта, агресивно поведение и конфликти с близките. Изгаряния с цигари, дължащи се на сънливост и опиянение, също са ранни симптоми на злоупотреба с наркотици.

Протичането на токсикоманиите зависи от множество фактори. Главно значение имат личностните особености на индивида, вида на веществото,което той употребява, както и социалната среда. Разнообразието в протичането на заболяването се определя от дозата, продължителността на приемане на веществото /или на повече от едно вещество/, честотата и начина на упот реба /през устата, мускулно, венозно, ин халаторно/.

Други фактори, които влияят на токсикоманията, са: възрастта на започване на злоупотребата, полът /жените по-бързо развиват зависимост/, приятелският и семейният кръг. От значение е също възможността за достъп до набавяните субстанции. От опиатите най-бързо води до зависимост хероинът - около два пъти по-бързо от опиума.

Усложненията, които предизвиква злоупотребата с упойващи вещества, могат да се разделят на три основни вида: биологични, психологични и социални.

Всред биологичните усложнения едно от най-често срещаните е предозирането. Комбинацията от няколко медикаменти и паралелната употреба на алкохол водят до подтискане и парализа на дишането и смърт, даже отделните субстанции да не са много високи дози ровки. Особено тежко и опасно е предозирането при инхалиране на ацетонови лепила.

Психологичните последици се изразяват в постепенна деградация на личността, в изчезването на нормалните моралноетични задръжки и на самоконтрола.

Социалните функции на индивида /особено на младите хора/ се нарушават. По правило наркоманите трудно се интегрират в системна трудова дейност. Алкохолно-болните дълго време са със запазена трудоспособност. Инвалидизиране настъпва при развиване на тежки усложнения на болестта /алкохолна цироза на черния дроб, полиневропатии/. Алкохолно-болните и наркоманите носят наказателна отговорност за извършени от тях престъпления, т.е. те се признават за вменяеми. Изключение се прави само при доказана психоза.


Алкохолизъм

Към групата на алкохолизма се включва всякаква злоупотреба със спиртни напитки, както и алкохолната болест /хроничен алкохолизъм, алкохолна токсикомания/.

В тази група влизат:
острото алкохолно опиване /епизодично и по навик/;
системна злоупотреба, без създадена зависимост към алкохола и алкохолната болест.

При алкохолната болест съществува непреодолимо влечение /психическа зависимост/ към алкохола и за нея може да се говори само при наличие на абстинентни явления.

За възникване на алкохолизма значение имат еуфоризиращите и успокояващи качества на алкохола. Те създават решаваща предпоставка за утвърждаване на желанието и за влечението към алкохола. Около 90% от хората над 18 годишна възраст употребяват алкохол и около 5% от тях развиват зависимост към него.

Съществена роля играят индивидуалните качества на личността, нейните психологични особености, способността й за адаптиране към обществената среда, физиологичните особености, както и генетичната предразположеност към употреба на алкохол. Влияние оказват природната и социалната среда, обичаите и традициите, икономическото състояние на лицето,полът и възрастта.

Не всяка злоупотреба с алкохол се приема за хроничен алкохолизъм. Основни показатели за алкохолна наркомания са изменение на толеранса и развитие на абстинентен синдром при прекъсване на приема на алкохол.

Други основни признаци са: непреодолимо влечение към алкохола /психическа зависимост/, загубата на контрол върху приеманото количество алкохол, загуба на паметови функции при опиянение, загуба на повръщателния рефлекс при употреба на големи количества спиртни напитки, трайни психически и телесни разтройства, както и нарушения в социалните функции. Хроничният алкохолизъм създава психическа и физическа зависимост към алкохола.

Преходът от алкохолна злоупотреба към алкохолната болест се изразява в поява на абстинентни явления, изразяващи се най-често в т.н. "сутрешно пиене за оправяне".

Абстинентният синдром се характеризира с раздразнителност, тревожност, напрегнатост, тъга, учестен пулс, повишено артериално налягане, треперене на ръцете, устните и клепачите, изпотявания. Болният изпитва страх и в това състояние може да посегне на живота си, като изход от болестната зависимост.

Приемането на 100-150 мл алкохол концентриран алкохол или 1-2 бири премахва времено абстинентните явления. Най-често болестната зависимост към алкохола се създава след злоупотреба със спиртни напитки в продължение на около 8-9 години, а при жени и млади хора в по-кратко време /4-5 години/.

Хроничните алкохолици са емоционално лабилни. Настроението им от шеговито и глупаво весело лесно преминава в нервно-избухливо и тиранично. Когато етичните задръжки отпадат, алкохолиците се държат цинично към близките си, съпругата,а често и към случайни и непознати лица.

В по-напреднал стадий на болестта се наблюдават разтройства на паметта и интелекта. Забравят се текущи събития, трудно се възприема по-сложна мисъл, разсъдакът се замъглява. Налице е дезориентация за време и място, като обикновено се запазва ориентация за собствената личност.

При алкохолната болест се установяват и телесни промени: подпухнало лице, зачервени очи и нос, чести съпътстващи заболявания /трахеобронхит, пневмония/ гастрит, колит, постепенно развитие на чернодробна цироза и нефросклероза. Нарушенията на нервната система се изразяват в треперене на ръцете и клепачите и на отделни мускули на лицето, нарушен говор, разкривен почерк, болка по хода на периферни нерви /полиневрити/.

На основата на алкохолната болест понякога възникват остри и хронични психични разтройства - делириум тременс, остра и хронична алкохолна халюциноза, Корсакова психоза.

Делириум тременс е най-честата алкохолна психоза. Тя се наблюдава обикновено у лица, които злоупотребяват предимно с концентрирани спиртни напитки, по-често над 30-годишна възраст. Развитието на психозата започва остро, обикновено нощем, най-често при непрекъсната употреба на големи количества алкохол в продължение на няколко дни.

Появяват се зрителни халюцинации за допир /тактилни/,тревога, страх, психическа и двигателна възбуда. Могат да се появят слухови халюцинации, ръцете силно треперят, лицето е покрито с пот, сърдечната дейност е ускорена, нерядко се развива колапс.

Разгърнатата картина на делира трае около четири дни, в редки случаи и повече. Болните излизат от това състояние обикновено след продължителен сън. След отзвучаване на психозата те имат непълен спомен за случилото се. Делир се наблюдава както по време на продължителна интоксикация, така и по време на абстиненция.

Острата алкохолна халюциноза се среща по-рядко. Тя се развива при ясно съзнание и запазена ориентация. Болният има слухови халюцинации. Често гласовете, който той "чува", разговарят помежду си и то винаги за него /антифанни халюцинации/. Отначало той е критичен към слуховите халюцинации, но по-късно те започват да определят поведението му. Алкохолната халюциноза продължава дни и седмици, по изключение месеци и в повечето случаи преминава без особени последици, но нерядко може да премине в делир.

Хроничната алкохолна халюциноза трае по-дълго време при запазен интелект на индивида и яснота на съзнанието. Болните свикват с "гласовете", като дори се забавляват с тях, но често поради извънредно живите слухови халюцинации са принудени да прекъсват работа или разговор с действителни лица.

Корсаковата психоза е тежка последица на алкохолната болест. В периферната нервна система се установяват полиневритни промени в крайниците. Болните не могат да запомнят нищо ново, те са дезориентирани за място и време.

Психозата води и до тежко увреждане на централната нервна система. Лекуването и възтановяването са извънредно трудни.

Лечението на алкохолизма представлява тежък психотерапевтичен проблем. Алкохоликът трябва да бъде убеден в необходимостта от лечение. То се осъществява най-добре в затворени лечебни заведения, каквито са психиатричните. С цел да се понесе по-леко абстинентните явления в първите дни след приемането на болния се дават в малки дози успокоителни средства - дизепин, реланиум, седуксен, фаустан. В следващите дни се назначава дезинтоксикиращо лечение с витамини, глюкоза и микроелементи.

Успоредно с това се провеждат индивидуални или групови психотерапевтични беседи. Провежда се т.н. отвикващо лечение, което създава отвращение или непоносимост към алкохола с помощта на определени препарати.

Отвикваващото лечение не е гаранция за окончателно или трайно отвикване от алкохола. Лечебния ефект трае няколко седмици или месеци и след това изчезва. След този период алкохоликът трябва да може сам да осъществи намеренията си за въздържание. В това отношение особено важно значение се отдава на семейната среда.


-----------------
Източник :

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите