Спомням си, когато моят син беше малко момче, той имаше измислен приятел, неговото име беше Джони Айви. Този приятел го следваше навсякъде и говореше с него ден и нощ.
Когато аз започнах да си създавам отношенията с Бог, използвах техниката на моя син… представях си, че Бог ме следва навсякъде. Така, както моят син Джо, слагаше прибори на масата за своя измислен приятел, аз също слагах прибори за моя приятел Бог. Когато отивах да яздя кон, Бог препускаше до мен и ние си говорехме. Аз си представях, че Той има специална сила и Го молех да ми помогне докато се разхождахме през деня.
Това отначало беше игра, но с течение на времето аз забелязах, че моят приятел наистина ми помага и аз ставам по-уверена, разбрах, че моят приятел /БОг/ не е измислен, а реален, дори и тогава, когато не мога да го видя с очите си. Аз чувствах и все още чувствам, че Той ме обича и желанието ми да Го приема и да Го обичам нараства.
Така започна моята вяра в Бог…

Писмото се публикува с изричното съгласие на авторката:
Pam from Auburn, MA