|
Тема |
Твойта работа е [re: cepuoзeн] |
|
Автор |
bira_more (бира) |
|
Публикувано | 02.09.11 22:05 |
|
|
хем насрано хем голямо. Хем си дошъл да питаш, хем знаеш. Ми като знаеш защо питаш?
Добре ще ти дам по точен пример.
Значи представи си два прешлена. Ставните повръхности са покрити с хрущял. А между него има полутечна субстанция чиято функция е да облекчи движението в ставата, да намали травмите на ставните повръхности. Тази субстанция се задържа между прешлените от съединителнотъканен пръстен. Когато се разкъса този пръстен - субстанцията излиза навън. Лошото е че е полутечна и не се резорбира - поне не бързо. За сметка на това в зависимост от това къде е разкъсан пръстена може да притиска нерви или гръбначен стълб. А нервната тъкан хич не обича да бъде притискана.
Съответно настъпват отпадни явления от загиването на нервната тъкан. В зависимост от това което е притиснато може да се загуби чувствителност или моторна дейност на инервираната от нерва част от тялото. Което в последствие би довело до други по тежки усложнения. В общи линии болката е най-малкия проблем.
Та - ако можеш бързо и енергично да накараш изтеклата полутечна субстанция да се върне обратно или да се резорбира - добре. Иначе ще става по зле.
ПП
Има самоизлекували се. Ама са рядко. Ако разчитаме на самоизлекуването - ще има вероятно 1 на хиляда самоизлекували се. Ако разчитаме на своевременно лечение на раковите заболявания, можем да постигнем 30 до 70 процента излекувани.
Bеer? Mоre?
|
| |
|
|
|