Ситуацията е много интересна, икономически не съм зависима от него,но:
всичко започна с неговото хъркане, това му намали като че ли либидото към мен, след това започнахме да спим в отделни стаи, защото след прекарана нощ с хъркащ, безсъние, умората не се издържа! Междувременно беше в чужбина година и половина и като се върна усетих огромната разлика. Освен това работата му стана много натоварена психически и отговорна, но застана на първо място в живота му, защото в нея се изявява пълноценно:)).
За секс с мен не се сеща спонтанно, ако аз проявя активност не отказва, няма нарушаване на анатомичните и физиологични сексуални процеси:))
Но питам се дали това е ЛЮБОВТА, която искам?
Определено НЕ! И предпочитам да не се унижавам да си изпросвам мимолетни псевдонежности от които и без това нямам нужда.
Това е едно голямо изпитание за мен, но изход няма. Там в главата и в сърцето му нещата избледняха и се прекършиха. Зная само, че вината не е моя, защото не съм станала непривлекателна и обичта ми е същата въпреки всичко, само дето се прибавиха елементи на съжаление към него. А аз никога не съм била фригидна и съм много обичлива.
Колкото за лечение на импотентност и дори да се излекува, ако има някоя психогенна форма мисля, че нещата няма да се оправят, защото трябва да има и любов. А казва че ме обича:))

Нищо не проумявам.