Аз също съм със страхова невроза и получавам панически пристъпи. Твърдо вярвам, че лекарствата не могат да ме излекуват, защото те лекуват само симптомте, а трябва да намерим първопричината. Упорито се боря със себе си ежеминутно. Постепенно научих някой неща за себе си. Научих, че да си ангажиран е много важно, а колко е трудно да се съсредоточиш в каквото и да е, когато паниката те е завладяла!Приятелите много могат да помогнат също като ти засвидетелстват разбиране, но понякога и строгост без да умаловажават проблема ти. И все дребни, но важни неща - храненето - здравословно, никакви цигари и кафе. Само със спорта ми е трудно, ама ще се заема тази зима.
Много е трудно, но щом сме се разболяли значи трябва да има причина. Ще нучим нещо от всичко това - ще излезем по-чисти, по-силни и по уверени в себе си. Ще умеем да се радваме на живота така като заслужава, защото ще знаем какво е било и как сме се страхували от всяко нещо, вместо да му се насладим. Ще сме минали през горчивия опит.

Това, което не ме убива, ме прави по-силен!!!

Усмихни се на този, който не ти се усмихва. Той най-много от всички се нуждае от твоята усмивка.