Причината за какъв страх?
В случаите със страхова невроза има такива, при които е ясно от какво се страхува пациента. Но има и такива при които той просто изпада в емоционален, психически блокаж от страх, без този страх да е от нещо определено, от нещо известно на пациента.
В първия случай е имало обстоятелства, известни на болния, при които се е създал страха от нещо. Във втория обаче обстоятелствата оформили някакъв страх, не са в областта на съзнание на пациента, а освен това тези обстоятелства биха могли да не са се случили в един момент, а различни, незабележими за съзнанието от тези обстоятелства, да са се случвали в дълъг период от време. Така, по този начин, за пациента не съществува определено събитие в което да е преживял нещо съществено, но в крайна сметка страха е налице, проявява се спонтанно, активира се неизвестно от какво и неизвестно с какво е свързан.
И в двата случая е от изключителна важност да се изяснят причините, създали страха. В първия е сравнително лесно, чрез задълбочено, а често и нееднократно, интервюиране на болния да се стигне до причините. Във втория случай обаче, освен, че липсва конкретно събитие известно на пациента, което прави задачата изключително трудна, то това събитие или тези обстоятелства, биха могли да са се случили далеч не в този живот на пациента. В тази връзка, задачата става още по-трудна, особено, като се има предвид, че идеята за прераждането е все още чужда на голяма част от хората. В тази връзка това игнорира, както голяма част от практикуващите лекари, психолози или психотерапевти, така и голяма част от самите пациенти.
А както е доказано - истинското излекуване се дължи на малък процент от лекуващия, на още един малък процент от средството(лекарството или метода посочен от лекуващия) и огромен процент от лекуващия се(болния).
При втория вид срах, както и припървия, лекуващия, независимо, чрез кой алтернативен метод ще проведе лечението - провежда това събеседване или интервю с болния. От степента на способност да "проникне" в психиката на болния зависи да каква степен ще се добере до истинския проблем и причините му. Има и конкретен метод за "връщане" на болния, назад във времето в събития съхраняващи се само в подсъзнанието му. Но искам да подчертая - ако даден терапевт е по принцип много способен, това далеч не гарантира, че той е удачен или, че способностите му са действащи за който и да било пациент. И обратното е вярно - не особено успешен диагностик може да се окаже изключително ефективен за определени пациенти. Както за всеки влак си има пътници, така и за всеки болен си има определен удачен лекуващ. Отделно от това има и нелекуващи с възможността да "видят" събития или причини за дадено последствие, коренящи се далеч в предишни животи на потърпевшия.
Но дори и да не бъдат открити причините, всичко в крайна сметка е в ръцете на болния. Ако се ориентира правилно в устройството на човешкия организъм, но не такъв какъвто го представя стандартната медицина, а в неговата пълнота и схване поне основните механизми и закони на функциониране на многослойната “администрация” на организма, ще направи съотвестващите корекции във възгледите и отношението към живота и себе си, които към настоящия момент са го отклонили от естественото състояние на пълно здраве.
Горното е необходимо преди всичко за да възприеме човек, че за каквото и да било заболяване вината не е в живота, съдбата, случайноста или някакви външни обстоятелства, а в самия него, заради някакво отклонение и, че той просто трябва да направи нещо със себе си за да се върне в нормалното си, естествено състояние, което е пълното здраве и чистата радост.
За огромно съжаление, днешната медицина гледа на болестта, като на нещо, което е конкретно, определено и с което трябва да се борим. А това е една битка предварително загубена, защото вниманието и усилията са насочени към нещо виртуално, нещо несъществуващо, нещо, което го няма. В същността си имаме нарушаване на здравето, на пълнотата на организма, пълнотата от естествения набор от енергии и пълноценното им функциониране в този организъм, т. е. имаме отсъствие на нещо, липса на пълнота, на цялостност, нещо от нас сме загубили, а не присъствие или наличие на нещо. Как можем да се борим да премахнем нещо, което не съществува. Можем да се борим само да си възвърнем загубеното, което значи да възстановим здравето.
В контекста на горните мисли, се оказва, че в същноста си оздравителния процес не представлява отстраняване на болест, а набавяне на здраве, пълното му възстановяване. Оттук целта, вниманието и усилията ни трябва да са просто в правилната посока – набавяне на липсващото, загубеното, а не в прогонване на нищото. Тук на земята всяка енергия има своите две страни – положителна и отрицателна. Например омразата е негативната проява на любовта. Мразиш. Не можеш да махнеш омразата – можеш да придобиеш и проявиш любов. Имаш хронична умора. Всъщност нямаш достатъчно енергия, т. е. загубваш част от нея постоянно. Не можеш да махнеш липсата на енергия, но можеш да разбереш как я източваш и да премахнеш дефекта и тя сама по естествен път ще се възстанови. Да не говорим, че си има практики, както за повишаване на енергийното ниво, така и за възстановяване хармоничното функциониране на видовете енергии в организма.
Дори и моментен страх да се появи в човек, веднага настъпват физиологични изменения – най-малкото, нарушаване на нормалния дихателен процес. По обратен път – с дихателни практики дори в момента можеш бързо да възстановиш равновесното състояние, да не говорим за това, че с редовни дихателни практики не само, че повишаваш енергийното ниво, но го и хармонизираш. В такива състояния появата на страх, колкото и да звучи странно – е почти невъзможна, просто защото стоиш здраво в собствения си център.
Просто от индивида зависи какъв избор да направи. Дали да не си мръдва и пръста, разчитайки на помощ отвън, като приема алопатични средства (успокоителни и др. подобни) и така само да потиска емоционалните състояния или да поеме пътя на търсене и намиране на причините и подходящ, лично за него, метод за възстановяване в някой от алтернативните, съществуващи още от древноста методи.
Едно е сигурно – тръгнеш ли да търсиш усърдно – ще намериш.
И хомеопатията е лекувала страхови неврози и Баховата терапия и илотерапията, да не говорим за медитативни и други духовни практики, които действат на още по-висшите енергийни нива в нас. А знаем, че материята следва енергията. Т. е. като коригираме енергийния баланс – тялото е в пълна хармония и пълно здраве.