Раздувам. Самата истина. Миналата седмица ми се случи случка, за която писах в клуб "Право". Ето ти я. Па, извини ме ако съм те нагрубил. Не съм си и помислял, че ще ми се случи нещо подобно. Катастрофи на живо съм виждал, мъртъвци, окървавени, пребити ... Ама такова чудо ... Днес. на три метра от работното ми място, намиращо се на шести етаж на административна сграда на АД, работник от дружеството се покатери на прозореца в края на коридора и заяви, че ще се хвърли. Агитации, пропаганди, уловки, обещания, успокоения ... Докато дойдат съответните хора, пред десетина души той просто скочи и стана на кайма. Гадост!!! (Който не вярва - да следи пресата. Утре, най-късно вдруги ден ще публикуват случая. Градът започва с "К", АД-то с "М", лицето с "Х"). Край на емоциите. Такива случаи ще ги има още много. Защо се наврях в този клуб? Възникна спор между двама машинни инж. Носят ли собствениците и управлението на дружеството някаква вина? Той твърди, че след като случая е станал на територия на дружеството, във време, когато работника е бил на работа - то това е трудова злополука и от там нататък всичко е ясно. Аз пък си мисля, че трудовата злополука може да се признава само тогава, когато е станала на мястото, което ти е определено чрез длъжностната ти характеристика. Ако взема, че се обеся в тоалетната, пак ли работодателя ще бъде съден? Ами ако се сбия с някой, дето не ми харесва и го пратя в болница - пак ли? Джавкахме се два часа. Ако може, съвсем накратко истината.