Не знам в каква посока е интереса и какво да разказвам.
В глобален план, всички науки (учения) за Духа, колкото и различни (понякога диаметрално противоположни) методи да имат, задачата им (на най-ниско, първично ниво) е една - да възстановят и поддържат целостта на сложния човешки организъм. Без тази цялост е невъзможно човек да остане здрав. Без което пък, останалите цели на тези учения са немислими. По немалко причини днешният човек не е в състояние да осъзнае понятието естествен, правилен начин на живот. Преди всичко на този етап не му е възможно да схване, възприеме и изучи законите на живота – респективно сложния човешки организъм със съответстващите закони чрез които функционира. Оттам и глобалните отклонения, които прави от нормалното си, естествено състояние. В зависимост от това какви и колко вида, колко големи, с каква продължителност отклонения има в едно същество – съответно такива заболявания се проявяват, като им съответстват и задълбочеността и продължителността. Много често, докато не се прояви като болест на физическо ниво, едно отклонение от нормалното, от целостта в човека не се забелязва. Човек няма усет за милиардите процеси в неговите различни по плътност и служба тела със сложна вътрешна администрация. Нито от законите по които тази администрация работи. Най-напред нарушенията правим в най-фините, с най-малка плътност зони, сфери, тела. Когато това се поддържа нарушението/та, слизат в по-плътните среди (по закона на това, че материята следва енергията). И разбира се на съответните места, естествената ни енергийна структура се нарушава. Пътищата (енергийните) започват да се прекъсват, в отделни зони започва да се натрупва повече енергия, в други се явява дефицит. В началото това е в малки размери и на малко места, но в последствие се реализира и по магистрални енергийни пътища и в повече и по-големи зони. Съответно настъпват всевъзможни физически аномалии т. е. болести.
Най-елементарното, което правят практиките от различните Духовни учения е, че “пропътват” запушванията и енергията тръгва отново нормално в своите естествени русла. В този смисъл този вид практики са оздравителни.
Има обаче и методи със своите практики, в резултат на които не стигаш до тези отклонения още във високите нива, при което най-малкият ефект е, че просто не се разболяваш. Тези са, условно наречените от мен в предишната бележка, поддържащи практики.
Онези, които категоризирах, като оздравителни, принципно са по-лесни за изпълнение (ако изобщо можем да се изразим така) тъй, като, мотивацията за тях настъпва почти принудително поради не особено големия избор от алтернативи. Освен това ги правим в определен отрязък от времето през деня.
При другите обаче нещата далеч не стоят по същия начин. Липсата на адекватен мироглед, отнема каквато и да било мотивация за ориентация в тази посока. А дори и да посегнем към тях, те трябва да се правят непрекъснато, независимо с какво си ангажиран и успоредно с него. По възможност непрекъснато – през целия ден. Представи си каква мотивация е необходима.
Човек дори не знае и тотално обърква, какво му дава и какво му отнема енергия. Всяко стимулиране на сетивата, активира енергията в нас, но за нещастие това усещане субективно се възприема като прилив, а не както е в действителност, като изтичане на енергия. При това този сценарий се разиграва в най-плътен план – на физическо ниво. Ами по-нагоре?
Елементарните симптоми, че още във фините нива “нагазваме лука” е всяко усещане различно от естественото ни състояние на чиста радост. Всяко равнодушие, досада, отегчение, нервност, раздразнителност (не говоря за афектите на завист, алчност, злоба, омраза и т. н.) са акт на категорично, обилно източване на енергия от нас. И ако съпоставим каква част от времето преживяваме едното състояние и каква другото, можем да добием бегла представа с какъв баланс завършваме дните си и какви натрупвания правим във времето.
Но човек счита това за естествено, дори и не подозира че това е реалност само дотолкова доколкото сам я превръща в такава. Всъщност такова нещо съществува само субективно, но не и обективно.
Особено показателен пример е модерната напаст стреса. Той не се предизвиква от събитията и обстоятелствата, а от нашето неадекватно отношение към тях.
Да – има един пожар в живота. Но това е пожар който изгаря боклука. Друг е въпроса доколко човек е привързан към този боклук и доколко се опитва да го спасява. А някои даже изгарят.