|
опитвам се да напиша роман,но ми трябва адекватно мнение ,затова ви пращам увода ,моля кажете -харесва ли ви ,има ли някакъв шанс да стане нещо.Ето го и него:
Алисън стоеше пред огледалото и се взираше в собствения си образ.Бяла рокля ,воал цветя , всичко необходимо, единственото нещо което чувстваше , че не беше на мястото си бе тя.Слънчев лъч се прокрадваше изпод копринените пердета и я огряваше ,светлината я обливаше, галеше я, а тя приличаше на ангел.Картината бе неописуемо красива , само двете сълзи който капнаха от очите и показваха че всъщност е доста тъжна.Почукване на вратата разцепи тишината.
- Влез.- едвам продума тя и избърса лицето си.,обърна се към вратата и видя майка си графиня Катрин Спрингфилд да стой на прага с гримаса която издаваше съчувсвие.
-Скъпа отново ли плачеш,моля те колко пъти трябва да водим този разговор,разбрахме се, че имаш дълг към семейството си и трябва да го изпълниш,трябва да се омъжиш, това е единст вения шанс да си върнем това което е наше и да предотвратим наближаващия скандал.Въпреки твърдостта на думите си графинята разбираше каква саможертва трябваше да направи дъщеря и в името на семейството, а именно да жертва собственото си щастие. Тя пристъпи напред и нежно я прегърна.
- Да майко разбира се семейството ,дълга и аз като добра дъщеря щи изпълня всичко което трябва..Като се върна години назад в детските си спомени тя виждаше прекрасни моменти изпълнени с много смях и детски игри.Винаги беше подкрепяна от близките си те никога не и натрапваха своето мнение ,но и тя никога не ги подвеждаше.И сега трябваше да ги подкрепи да ,им се отблагодари за прекрасното детство .Единственото нещо което не разбираше беше защо тя, защо не сестра и Адисън- да тя имаше сестра близначка по-малка с 15 мин , беше по покорната и се примиряваше с всичко .А Алисън тя имаше много мечти за бъдещето ,живееше в света на книгите, който четеше, светът вечните любов и щастие .
-Аз мога и трябва да се справя ,моето щастие не е по важно от това на близките ми .Клетото момиче се окуражаваше след като отново остана сама.
Всъщност съдбата на Алисън не бе решена от семейство и а от един зъл и безкруполен човек Томас Смит.Граф Спрингфилд бащата на красивите близначки и собственик на невероятно имение в късен етап от живота си се отдаде на конни залагания.В продължение на пет дълги години той стопяваше собственото си богатство предавано от стотици години, от поколение на поколение докато накрая не загуби всичко дори дома .За зла участ новия собственик на състоянието му стана именно Томас Смит.Но той реши да върне собствеността ако графа отстъпи дъщеря си .Единственото решение което графът можеше да вземе бе да пожертва дъщеря си в името на рода, титлата и богатството.
В момента в който Алисън се показа на вратата ,музиката засфири ,хората се изправиха и тя пое по пътеката към олтара.Със всяка измината крачка тя чувстваше, че приближава към собствената си гибел .Навела поглед към земята тя почти не усети как стигна до олтара .Изправи се за да погледне своя палач в очите, да погледне човека с който щеше да прекара остатъка от живота си.
|
моля дайте мнението си
