|
|
| Тема |
 Сънувах своя произход |
|
| Автор |
блa_блa_блa (greengo) |
|
| Публикувано | 24.05.05 17:16 |
|
|
|
Сънувах своя произход под сънна пот, пресъхвах
черупката въртяща се, здрав
моторен мускул върху компресор, взрян
навътре в блян и арматурен нерв.
От членове, размерени от червея, свличах
се от набърчената плът, вещ
като пила в желязната трева, сплавен
в слънцата на човеколейна нощ.
И син на вени с капката на любовта, скъпа
твар в мозъка на костите, в скок
кълбото на наследството издух, пътник
на първа скорост в нощния човек.
Сънувах своя произход и пак умрях, блъснат
в сърцето ратно от шрапнел, мраз
съсирен в раната закърпена, смъртен
намордник на устата, яла газ.
Прозрял във втората си смърт, видях бърда, жетва
от бучиниш и от витла, кръв
ръждива връз калени мъртъвци, впрегнат
във втората си стръв през злака жив.
И силата проникна в мойто рождество, второ
изправяне на скелета или
обличане на голия ми дух. Зрелост
от пак изстрадана болка плю.
Сънувах своя произход под смъртна пот, впаднал
двукрат в кърмилното море, цял
пропит в солта Адамова, но днес с бляна
на нова мощ към слънцето съм полетял.
Дилън Томас
превод: А. Шурбанов
| |
| |
| 
|
|
