се заяждам особено много, бих искал да ти кажа, че това е поредното кухо "произведение".

И като форма и като съдържание.

Твойте черти
променят се с дни
и аз не разбирам
каква си всъщност.

Нормално. Кой ли мъж някога е разбирал жените, въобще. Нашият лир. герой научава все повече за обекта на чувствата си и много се чуди, защо образа и се променя в неговата емоцианална и пр. оценка. Най-вероятно няма преки контакти с обекта на некадърното изливане пред, за щастие, малката публика, на чувствата си.

Ти си звезда,
но с малка цена,
купува те всеки,
за който изгаряш.

Тя явно е проституиращата музикална, кино, поп или фолк звезда, обект на чувствата на мастурбиращия лиричен герой. Лир. гер. много го е яд, че не може да плати дори тази малка цена. Или е беден или още няма собствени доходи. Или тате не дава достатъчно джобни.

Острови тъжни
са наш’те съдби,
дълбоки морета
ни правят сами.

Моретата са от възрастова разлика, разлика в социалния и имуществен статус. Лирическият герой се жалва. Но нищо не прави. Най-вероятно е меланхолик по темперамент.

Но всъщност,
вече не искам,
тръгвам си сам
и замислен.

Лирическото геройче се отказа. Гроздето е кисело.

Тъжен човек
гледа към теб,
обвит във кълбо
от празни надежди.

Лир. герой пак се жалва. Но продължават да го гонят сексуални фантазии. Празен човек - празни надежди.

Ти ще летиш
със лодката си
и ще разцепиш
вълните пред него.

Продължава да се надява "творчеството" на неговата любима "звезда" да му проясни неговото лично място и роля в този живот. Както и да запълни празнотите в духа и чувствата му.

Формално стихотворението е катастрофа на дизайна.
Авторът дори не си е изяснил въпроса в хорей ли ще го прави или в дактил.

Отрязва срички, слага "със" в нарушаване на правописните правила там, където, съответно, му трябва съкращаване или увеличаване на броя неударени срички... Пълна простотия.

Майната му!
Поредното словоблудство.

Бъдете високи!