В моята книга се говори за императори и християни. Думите й са увликателни. Но случилото се в нея се е случило много отдавна и не ми е интересно.
И нека не се лъжем, нека си кажем истината. Старите истории не са интересни. Геройте им са забравени и незнайни.
Аз не мразя историята, разказите за отминали времена, но не виждам смисъл, не виждам истините в тях. Казват ми, че историята е важна част от образованието, а аз възмутително се хващам за глава. И после подчертават философски, че всичко се променя и историята показва променящото се. Вижте!Спирам да слушам тези доводи, въпреки че ги намирам за разумни. И тичам при Хаоса, навличам се с него, целия се завъртам в моя свят. Ела, световъртеж и ти хубав миг довърши ме!