Ето, някои неща които открих за тази ваксина.
1. Безклетъчната коклюшна ваксина е стандартна анти-коклюшна ваксина от 3-4 години за почти всички страни в Европа и САЩ. С изключение на Франция никъде в Европа или САЩ не се употребява вече старата коклюшна ваксина. Предимствата на безклетъчната ваксина са значително редуцираните странични ефекти при същата ефективност.
2. Това което аз установих аз е че на българския пазар само ваксината ИНФАРИКС е с убита коклюшна компонета, другите ваксини са със жив коклюш и съответно моето дете даде силна реакция на първата ваксина, която беше ТЕТРА АКТ ХИП. Наложи се да я сменим и да продължим с ИНФАРИКС. При поставянето на ИНФАРИКС не сме имали никакви оплаквания, детето не я усеща, никаква температура, никакво неразположение.
Успех с ваксините!!
3. Днес се консултирах с един доцент -детски педиатър.
За деца които са алергични или са били такива -лекарите са категорични само ДТ/явно искат да се застраховат/ в първите три имунизации.
За Инфанрикса- да съгласна съм , но тя е тривалентна , т.е ДТК.
На сина ми му са правени само ДТ първите три месеца , сега ни предстои Първа реимунизация с ДТ и за нас Първа имунизация с Коклюш.
Доцентката ми обясни ,че трябва да поставя АЦЕЛУЛАРНА ПРОТИВОКОКЛЮШОВА ВАКСИНА.
ОКАЗВА СЕ ,ЧЕ НЕ МОГО ДА НАМЕРЯ.
Аз съм от Банско и тук е има пълно затъмнение по вапроса .
Лекарите нищо не знаят . Аптекарите също.
Сега звъня по София за да си намеря въпросната ваксина, която се оказва , че трябва да слагам 3 поредни пъти през 30 дена ,за да си изгради детето имунитет.
Та така в нашата държава всеки трябва сам да се спасява .
Взек да се чудя дали да направя само ДТ .................?
4. Значи за Инфарникс-а да ти кажа - това е ДТК ваксина, но без клетъчната компонента на коклюша, т.е. имунитета ще си е и включително към коклюш.
След ваксината няма нито зачервявания, нито температура и/или други неразположения.

Може би са ти казали да търсиш тази "АЦЕЛУЛАРНА ПРОТИВОКОКЛЮШОВА ВАКСИНА", тъй като на детенце никога не е правена имунизация против коклюш
5. именно Инфанрикс е ацелуларна ваксина, т.е НЕПЪЛНОКЛЕТЪЧНА. При евтините ваксини на касата коклюшната компонента е от цяла клетка. това е причината за по-силните странични реакции, алергия, температура...При непълноклетъчните ваксини точно тези странични реакции се избягват, но поради технологията им на производство те са доста по-скъпи. една доза е около 30 лв.
6. Категорично отхвърлям ДТК-то ,защото ако сега бия Инфарникса не мога да го повторя.
Ние нямаме имунитет срещу коклюш, разбираш ли, с Инфарникса мога само да го реимунизирам .
За да изградя имунитет срещу някаква болест/коклюш/ аз трябва първо да имунизирам сина си 3 поредни месеца , както това се прави в първите месеци от раждането, а след година - реимунизирам , такава е последователността .
Ние сме сега почти на 2 год . и коклюшова ваксина не ни е правена. Не мога да имунизирам сина си 3 поредни пъти с Инфарникс.
Ако лекарите бяха малко по -отговорни и информирани , трябваше да ми обяснат че мога да поставя въпросния Инфарникс когато правехме първите три имунизации и бяхме алергични и сега с еднократна доза да го реимунизирам.
Не знам дали ме разбра .
Вчера направих реимунизацията с Полиомиелит и ДТ .
А моноваксината ще продължа да търся и оставя за по- късен етап.
7. Аз съм върл противник на всякакви ваксини по принцип. Понеже повдигна темата за мъртвите ваксини, бих могла да ти дам информация за тях, наистина са по-малкото зло, но все пак зло.
Омъртвената полиомиелитна ваксина, която може да се намери в БГ се казва Имовакс Полио.
Съществува друг вариант и на ДТК ваксината, казва се Инфарникс и е ацелуларна ваксина. ДТК ваксината,която се поема от здравната каса, съдържа цели коклюшни клетки,заради които ваксината се понася по-тежко и повечето деца вдигат температура и проявяват странични реакции. В Инфанрикса няма цели коклюшни клетки,а само определени части от вируса (затова се казва ацелуларна ваксина).И съответно по тази причина страничните ефекти са много редуцирани.
Има комбинирана омъртвена ваксина (ДТК+полиомиелитна), казва се Тетравак - от тази година се внася от Търговкса Лига.
А това е наредбата за видовете имунизации в БГ http://www.paragraf22.com/pravo/naredbi/otm/23966.html
Обърнете внимание на това:
III. Специфични противопоказания при имунизация с ДТК (за коклюшната компонента)
1. Необичайни реакции след предшестваща доза ДТК ваксина:
а) необичайни реакции в първите 48 часа:
- повишаване на температурата над 39,5 °С (аксиларна), без да е установена друга причина за повишена телесна температура;
- колапс или шоково състояние (хипотония и хипореактивност);
- непрекъснат, неповлияващ се плач за повече от три часа;
б) енцефалопатия в първите 7 дни (гърчови състояния, промени в съзнанието, огнищни неврологични прояви), без да има друга причина.
Предвид честотата на фебрилни реакции след имунизация с ДТК се препоръчва профилактично приложение на подходящ антипиретик в момента на имунизацията, на 4-ия и на 8-ия час от имунизацията.
2. Неврологични увреждания:
а) епилепсия;
б) детска церебрална парализа.
Не са противопоказания:
- местна реакция;
- повишаване на температурата до 39,5 °С (аксиларна);
- алергия в личната или фамилна анамнеза с изключение на прекаран епизод на бронхиална обструкция;
- прекарани менингити със или без остатъчни явления.
8. д-р Кремикова, сайт за децата: При ваксината Glaxo компонентата против коклюш е ацелуларна - тоест инактивирана. Тъй като страничните явления при ваксинацията ДТК - като температура, локален възпалителен процес и /много рядко!/ генерализирана алергична реакция - се дължат именно на антикоклюшната част на ваксината, при тази ацелуларна компонента те се избягват.
Ако сте започнали, обаче, имунизацията с нашата ДТК ваксина, ще трябва да продължите с нея - смяната е нежелателна.
9. Ваксинация при децата - за или против
детска ваксинация

Съществуват различни мнения за полезносттна на ваксините при децата. В България засега има множество задължителни ваксини. Ако детето ги няма, не може да ходи на ясла, градина, училище, не може да напуска страната.

В болницата, когато бебето се роди, още в първите няколко часа му се бият ваксини. Повечето родители даже не знаят за това. Обикновено никой не ги уведомява или пита.

По здравна каса на детето се бият "живи" ваксини. Някои родители не знаят, че има и алтернатива, т.нар. "умъртвени" ваксини. Макар и скъпи, според специалисти те са по-безопасни.
10. Силвия СД: Ваксинациите се извършват в детска възраст, но повечето от задължителните ваксини предпазват човека до живот, тоест създават траен пожизнен имунитет, така, че темата, както е поставена, не касае само децата, а е доста мащабна, тъй като тук навлизаме в едни много, много сложни взаимоотношения макро - микро - свят, ако изходим от позицията, че ние сме макросвета . Но е важна тема и има какво да се каже, трудно само в един пост. Ваксинацията не е акт, а процес на образуване и действие на постимунизационен имунитет. Целта е ясна - създаване на бърза и навременна профилактика срещу ред инфекциозни заболявания, но дали е правилният избор това. Малко схематично и опростено да видим как става без участието на ваксини: Така, както в понастоящем сме устроени, инфекциозният процес в своята същност е война на макроорганизма ни с патологични микроорганизми и включва непрекъснато изменящи се физиологични и патологични реакции от страна на тези два свята. Микроорганизмите си създават ред механизми за оцеляване в тази борба: отделят токсични субстанции, ензими, образуват спори, мутират. Макроорганизмът от своя страна разполага също с много начини да се защити като повишава вибрациите си чрез изчистване ( мисли, чувства, воля ). На физично ниво има създадени прости бариери, като кератиновия най - външен слой на кожата, други са активни биохимични субстанции, осигуряващи относителна неспецифична защита срещу широк кръг заобикалящи микроби, например сълзите и много други телесни секрети съдържат ензима лизозим, който разгражда обвивките на микробите. По - съвършена химическа бариера се създава от група кръвни протеини, съставящи системата на комплемента, осъществяваща каскада от ензимни реакции, които могат да бъдат задействани от молекулярната характеристика на повърхността на някои микроорганизми. Най - общо казано, макроорганизмът има изградена съвършена защита в лицето на имунната система, която при едно нападение се обуславя от два вида имунен отговор: клетъчен и хуморален. Клетъчният е представен от ефекторни елементи - Т - лимфоцити с произход при човека и бозайниците тимус и В - лимфоцити от костния мозък, които пролиферират и съзряват като антиген - реактивни ( сензибилизирани ) лимфоцити и антитялопродуциращи плазматични клетки. Ако имунният отговор е предимно от сензибилизирани лимфоцити, се отнася за клетъчна имунна реакция, а при поява на антитела - хуморална. Т - клетките се делят на две основни субпопулации - Т4 и Т8, като в Т4 са включени Т - индуктори и Т - хелпери, а в Т8 - Т - килъри и Т - супресори. При взаимодействане на макрофагите и лимфоцитите с инфекциозния агент се отделят биологично активни вещества, наречени лимфокини, които стимулират имунната реакция. Макрофагите отделят Интерлевкин I, който стимулира Т - хелперите, те от своя страна отделят Интерлевкин II, който стимулира Т - килърите и В - лимфоцитите, като Т - убийците, придобили специфично цитотоксично свойство, атакуват и унищожават инфекциозния агент. Хуморалният имунитет се представя с образуването на антитела ( имуноглобулини ), които имат способността да се свързват със съответстващите им антигенни детерминанти на инфекциозните възбудители. Имуноглобулините се делят на 5 основни класа :
- Ig M ( макроглобулини ) - намират се главно в кръвта и имат аглутиниращи и активиращи комплемента свойства, като откриването им в човешкия серум е маркер за остра инфекция.
- Ig G се намират във високи концентрации в серума и междуклетъчните течности, а чрез плацентата могат да преминат в кръвоносната система на плода. Откриването на специфични такива е маркер за прекарана в миналото инфекция или в оздравителния й стадий, така наречената реконвалесценция.
- Ig A се срещат в серума като мономери и в секретите на лигавиците като димери.
- Ig E ( т.н. реагини ) играят роля на медиатори при алергични реакции свръхчувствителност от бърз тип.
- Ig D с недоуточнена роля в имунния процес.
Имуноглобулини, образувани специфично против даденозаболяване, могат да преминат и чрез майчината кърма в плода, като обуславят постнаталния му имунитет.
Специфичните ( срещу точно определен микробен агент) антитела се делят на : аглутинини, вируснеутрализиращи, преципитиращи, комплементсвързващи, антитоксини и др.
До тук добре - имаме си една стройна имунна система, надеждна защита от всичко чуждо на нашия организъм ( при хранене с месо - чужди белтъци, се включва активно също ). Защо ли са ни ваксини? Но върху тази система, както и върху всички останали в нашия организъм влияят ред фактори, като най - важни са генетичните ( които за мен са си кармично определени, т.е. заслужили сме си ги ), следват фактори на околната среда ( отново кармични май като замърсяване, резки температурни колебания, природни аномалии и ред други ) и много важно - начинът на живот като система от изградени хигиенни навици, за които носим настояща отговорност. Роля играят, естествено, преумората, стреса, непълноценното хранене с хроничен дефицит на качествени белтъци и витамини.
Конкретно за ваксините - по същество ваксинацята е развитие на по - горе описания процес, но по - леко протичащ от гледна точка патологичните последствия при естествено развитие на едно заболяване за макроорганизма, който е следствие на изкуственото вкарване на цели инактивирани или частици от инфекциозния агент. За пръв път понятието ваксина е въведено от английския лекар Дженер през 18 - ти век и произлиза от латинската дума за крава - vacca, понеже този лекар съзнателно заразява здраво момче на 8г. с вируса на кравешката шарка, тъй като забелязал, че доячките, боледуващи от кравешка шарка, не боледуват от по - страшната и бич за съвремениците му едра шарка - вариола или при тях болестта протича по - леко. Два месеца след това той отново заразява чрез инокулация през предварително наранена кожа същото момче този път от вируса на вариолата, като резултатът е революционен за тогавашната медицина, безсилна да се справи със смъртоносното заболяване. Тази ваксина принципно се прилагаше до скоро по същата методика - чрез скарификация - моите съвременници още носят спомена върху кожата в областта на дясното си рамо. Благодарение на масовото ваксиниране в световен мащаб, това заболяване е изкоренено от лицето на земята, факт, с който епидемиолозите много се гордеят и поради който отпада необходимостта понастоящем от провеждане на такава ваксинация. По - късно Пастьор през 19 - ти век разработва първите 3 атенюирани ( живи, но обезвредени ) ваксини, две от които против антракс и бяс. По - късно се откриват антитоксините и следва създаването на дифтерийния и тетаничния токсоиди. Та, иде реч за антракс, вариола, тетанус, дифтерия, и бяс - заболявания, числящи се към групата на особено опасните инфекции, протичащи изключително тежко и с висок контагиозен индекс - т.е. заразителност и практически сигурен смъртен завършек. Мисля, че тук няма място за двоумене, но тези заболявания са редки и ваксини се прилагат само по епидемиологични показания ( като се изключи дифтерията и тетануса ), т.е. евентуален контакт със заболял човек.
В детска възраст, според задължителния имунизационен календар, се провеждат ваксинации против морбили, рубеола, паротит, дифтерия, коклюш, полиомиелит, а в първите 24 - часа от раждането - против вирусен хепатит тип В - първата игла. Това е световна политика в здравеопазването, мерките, които са взети в това отношение, не съществуват само при нас, дори във всички, уважаващи се държави, тези мерки са много по - строги, отколкото понастоящем в БГ.
По въпроса за живите и убити ваксини : Ваксините като цяло се делят на три големи групи : 1. ваксини от живи микроорганизми, 2. ваксини от убити микроорганизми и 3. анаваксини и анатоксини.
Към първата група, т.н. обнародвано " живи " ваксини се причисляват тези, създадени от микроорганизми, които са лишени чрез различни способи от свойството да предизвикват заболяване, но са запазили способността да се размножават в една или друга степен вътре в организма след изкуственото им инокулиране, така че това да доведе до развитие на постимунизационен имунитет - предизвиква се т.н. ваксинална, имунизационна инфекция, която е безвредна и незабележима за организма или в малък процент много леко протичаща с леко повишена температура, лека обща отпадналост, лека хиперемия на мястото на апликацията, но затова пък чрез този вид ваксини се изработва от организма имунитет, най - близък по сила и трайност до постинфекциозния - този след преболедуване от даденото заболяване. Не при всички живи ваксини има алтернатива убити, а там, където има, ефектът върху имунитета е много по - надежден при живите. Така че, живите ваксини са най - ефективните имунни препарати и дават възможност да се предизвика имунитет там, където " убитите " са неефикасни или слабо такива ( леко поумрели ). Към живите ваксини спадат тези против : морбили, антракс, туберкулоза, чума, полиомиелит, вариола, бяс, паротит, бруцелоза, жълта треска, туларемия, папатациева треска, лайшманиоза. До колкото имам информация в САЩ и Западна Европа, например, вместо инактивираната с формалин ваксина Salk против полиомиелит, се предпочита живата атенюирана Sabin, а в скандинавските страни се използва инактивираната ваксина.
Втората група ваксини се изработват от убити микроорганизми, като се приготвят от култури на вирулентни и имуногенни възбудители, убити с физични ( топлина, УВЛ, ултразвук ) или химични средства ( формалин, фенол и др.). По своето предпазно действие значително отстъпват на живите ваксини, но поради по - голямата им безопасност за макроорганизма тенденцията е за тяхното усъвършенстване. Такива ваксини се прилагат против : тиф и паратиф, петнист тиф, коклюш, скарлатина, Ку - треска, кърлежов енцефалит, има и против полиомиелит, чума, холера, грипните са такива например.
Третата група са пречистени анатоксини - вещества, израбтени чрез пречистване на специфични токсични субстанции, отделяни от микроорганизмите . Най - голямо приложение имат анатоксините при дифтерия, тетанус, коклюш под формта на комбинирани диваксини диф - тет ( ДТ) и триваксини диф - тет - кок ( ДТК ). Има анатоксин и при ботулизъм.

Настоящите хитове при изработката на ваксини имат за цел да се избегнат нежеланите ефекти при имунизации с живи, а да са налице техните имуногенни свойства, така че напоследък се работи усилено по производство на т. н. рекомбинантни ваксини. По геннотехнологичен път се въвежда в дрождени клетки генът, отговорен за кодиране синтезата на специфичния антиген от даден вирус, така, че вирусът да не се съдържа цял във ваксината, т. е. да не предизвиква заболяване, а само достоен имунен отговор. Такава ваксина, с която и в БГ се работи и се прилага в цял свят е тази против вирусните хепатити - Engerix - за ОВХ тип В, Havrix - за ОВХ тип А
и комбинираната и за двата типа вируси - Twinrix. Практически не се наблюдават никакви странични ефекти при тези ваксини, но неудобството тук идва от страна на различния тип имунен отговор на човека. Има хора, които не отговарят адекватно на ваксиналния щам и не изработват достатъчно напрегнат имунен отговор, който би предпазил от евентуална инфекция, това са т.н. low responders - слабо реагиращи с изработване на невисок титър от антитела, като при тях се налага още една игла от ваксината, някои пък изобщо не реагират и не изработват нищо като подобие на имунитет - така наречените non responders - не реагиращи, при които се налага отново провеждане на целия курс - 3 игли от ваксинацията, изключително редки са случаите на по - бурно реагиращи с изработка на много висок титър антитела и развитие на лека форма на някои от клиничните признаци на забляването хора - heigh responders. За голямо съжаление, в БГ не се прави масово изследване на имунизиращите се лица преди прилагане на ваксината за евентуално наличие на вече изработени антитела след прекарана лека, т.н. амбулаторна форма на болеста, което е задължително, според мен, защото в този случай ваксинирането е противапоказано. Освен това не се изследват след това ваксинираните лица за гореописания тип постваксинален имунен отговор, а се разчита сляпо на направената ваксина. Също би трябвало вече имунизираните лица да опресняват ваксината на поне всеки 5 - 6 години с една игла ( бустер ефект ), защото с годините пада нивото на постваксиналните антитела и дори при добър, нормален имунен отговор по време на имунизацията, след години вероятността да са с изчерпани възможности за адекватна реакция е голяма.
При грипната ваксина освен типа имунен отговор проблемът е в един лек момент на предварително проучване и улучване дали този и този точно вирусен щам ще предизвика епидемията през настоящата година, като гаранцията е ... Без да броим хитрините на грипния вирус, който дори само в рамките на една епидемия от няколко месеца може да си направи в началото леко дрейфтче и след това направо шифтче, така че, дори да се съдържа като предвиден във ваксината, да се окаже корено различен поради настъпили мутации и нашата имунна система да не успее да го разпознае.
По въпроса дали са полезни или вредни ваксините не може да се даде еднозначен отговор. Отново всичко е индивидуално и свързано с уникалността на организма. Но, тъй като има доста западни публикации, които изтъкват развитието на ред автоимунни заболявания след прекарани тежко в детството инфекциозни заболявания, желателно е при децата да се прилагат. Пример в това отношение са бавните, латентни вирусни заболявания - подострият склерозиращ паненцефалит след морбили, протичащ с припадъци и миоклонии и след бърза прогресия за 12 - 18 месеца водещ до смърт. Забелязано е, че в страните, където имунизационната програма включва активна противоморбилна ваксинация, процентът на това заболяване е рязко намалял, докато в страните от Централна Америка и Средния Изток е сериозен педиатричен и неврологичен проблем. Автоимунните последствия при прекарана рубеола се проявяват с тежка енцефалопатия - увреждане на мозъка, артрити, при ОВХ тип В - полиартрити и гломерулонефрити, при Респираторно - синцитиалните вируси - астма, има публикации, които алармират отдавна и за карциногенност на някои вируси. За автоимунно медиирано заболяване типичен пример е Алцхаймеровта склероза, тиреоидитът на Хашимото - много чест при жени над 40 г. Като изключим тежкото протичане на всички тези заболявания, при които имунизацията е задължителна. До тук беше " за " - то. Сега малко и " против " : има си противопоказания при всяка една ваксина, които би следвало общопрактикуващите лекари да разясняват на родителите и да вземат заедно с тях най - доброто решение за детето. Освен това, независимо дали жив или убит, ваксинацията е вкарване на чужд агент в организма все пак, което си е неправилно, според мен, но засега медицината като наука дотолкова се е развила, че да търси само начини за противопоставянето на Макро към Микро -световете и да изработва оръжията си - антибиотици срещу бактерии и ваксинации като профилактика на тежки вирусни заболявания. Лично, мисля, че би трябвало да има и друго решение и затова съм в този сайт . Ще ми бъде интресно да чуя всички мнения по въпроса. За успокоение на тези, които са против ваксините ще кажа, че имам направени единствено две ваксини, понеже са задължителни - против Кримска - Конго хеморагична треска и против ОВХ , но тип В, а епидемичният тип е А, не се пазя почти никак, освен обикновената сапунова профилактика, не слагам задължителните маски, шапки, ръкавици и изолационни престилки, дори понякота в бързината при спешни и тежки случаи не слагам и обикновената ежедневна престилка, работя 16 години във високоинфекциозна среда, а досега през живота си съм се разболявала сериозно единствено от бронхопневмония, която премина напълно за 7 дни през месец март тази година, а имах направена за пръв път ваксина против грип.


Само да отбележа, че всичко е копирано от мнения из нета, нито трудът е мой да го пиша, нито мога да дам гаранции за нещо. Но колкото повече информация, толкова повече въпроси се задават и е по-добре човек да знае и чете различни мнения.
Чао за сега от мен!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите