|
Тема |
Re: антихистамините възбуждат апетита! [re: sneji_73] |
|
Автор |
дeлфинчe (майка на Боби) |
|
Публикувано | 18.05.07 09:46 |
|
|
Снежи - възможно е, но при нас съвпадна с пробива на кучешките и предните кътника и детето ми ядеше като разпрано в дните в които не го болеше толкова или е търпял - той си знае най-добре, а през останалото време по две - три седмици гладна стачка. понеже искаше само шунка, кашкавал и сирене - за това е ял толкова много. От два-три дена е по-добре и явно се е поуспокоил и яде нормално, за това и не набива такива количества, а нормално - за моите виждания - в закуската малко сиринце, към десет парче кашкавал - сам си го иска от хладилника, на обяд за десерт пак парче сиренце. Следобяд парче шунка. За мен това е нормално вече. като го гледам за два месеца дали е качил и 100-200гр., а може и да е отслабвнал, че ми се струва по-лек.
Така, че явно при всяко дете си действа различно като всяко друго нещо.
При всички положения обаче е по-добре според мен опасните неща да се дават при закрила от антихистамин или хомеопатия - вече въпрос на личен избор, за да ни се стига до инжекции Урбазон - както преди беше при нас. По едно време му ги биеха през седмица в продължение на месец. Сложих го на диета, после всичко отначало и почти нищо не е ял ново за близо шест месеца. До годинката - тогава стана гафа с Фризолак и реших, че или ще влизам в лудница или ще потърся друго мнение - д-р Милев ни постави диагноза АД, каза да пробвам първо с козе или овче сирене, щом не желая повече АМ, но да пием Зиртек за да не се стига да крайни реакции като преди. Точно в тези три месеца въведох млечните, после умишлено решех две-три седмици да не давам нищо ново и да видя ще има ли реакция без Зиртек. Още го наблюдавам, защото вчера стана с уртикария - но нямаше нови храни, две седмици без Зиртек само със стари и този път вече си знаех с 90% сигурност от какво е обрива - от някакъв Зрънчо Лото, който яде - не е ял много, но с тия оцветители то не е и нужно - аз съм си виновна, че не му казах твърдо не, но ще ми е за урок - вече и да се тръшка, няма да давам нищо.
|
| |
|
|
|