Определено мисля, че не сте права. Или може би сте права, но само във Вашия случай. Детето ми е болно от две години /то всъщност е точно на тази възраст!/. Разболя се, когато беше на около 40 дни. Веднага му определиха диагноза "алергия към кравето мляко". Без изследвания. Последва жестока диета, като се наложи да спра кърменето и премина изцяло на изкуствено хранене с Фризопеп. Тъй като последното се изписва само и единствено /с протокол към Здравната каса, тъй като една кутия струва ни повече, ни по-малко 20 лв./ от вездесъщата д-р Маринова, трябваше на два месеца да вземаме талон /направление/, да спим пред Института по педиатрия, за да си запишем час и т.н., както повечето родители на алергични деца. Тъй като естествено /за всеки запознат/, атопичният дерматит не се лекува с диета /може да се ползва като съпътстващо лечение при доказано алергични деца/, подобрение нямаше, след което му биде приписана и алергия към глутена, а аз бях нарочена за неграмотна, арогантна и т.н. лоша майка. След няколкомесечно гладуване случайно попаднах на една статия и заведох детето на алерголог. Лекарката постави диагноза "атопичен дерматит" с един поглед. Оказа се, че това заболяване се разпознава много лесно, има конкретни симптоми и др. Започнахме постепенно захранване с оризова, овесена и пшенична каша. Детето не се влоши, напротив. Видимо изтормозено от системното недохранване в най-важния период в живота му, започна да спи по няколко часа повече. В резултат на несвоевременното захранване със съответните храни, в момента детето ми е "злоядо", яде само определени неща и нищо не може да го накара да опита по-различна храна. Има анемия и не може да навакса пропуснатите ваксини.
Така че, много Ви моля, ако не сте съвсем запозната със заболяването и протичането му като цяло при различните деца - алергични или не, както се оказа в нашия случай, не давайте такива крайни мнения и оценки. Споделете собствения си опит без да го генерализирате. От много месеци чета и анализирам наученото и изводите, до които стигнах потвърждават изказаното мнение на педиатъра. Проблемът в случая е не толкова с какви точно кортикостероиди да се мажем, а да се търси причинителя на заболяването, който във всеки отделен случай е различен.
Съжалявам, ако съм Ви се сторила рязка, но за две години се убедих, че има твърде много шарлатани сред лекарите и твърде много хора, които предпочитат да приемат на доверие казаното, вместо да помислят.