Аз се помня от малка през 2-3 седмици с ангини, гърло, антибиотик. И така до 19-та ми година, когато един много добър доцент - поредния, при когото отидох да види какви са тия сополи по 10 м годишно, ни ми даде един кларитин и не каза - в понеделник на операция и ми ги извадиха. Чак сега разбирам, че е от алергията....

Финч, много си права за нервите. Аз карам някакво дежа ву такова, дето внезапно ми изникват ненадейно пред погледа моменти от първата година на Рая и просто като си помисля, че може да се случи същото още един път, ме втриса, изпадам в някаква тиха лудост и започвам да я прегръщам до удушаване... Резултатът към момента е глезня на макс - но се моля това да е най-малкия проблем.

Теди, кога започват да си искат храна? Аз както разрешавам почти всичко, съм крайно категорична за Ъ-ъ-ъ към моята чиния и тя някак си свикна да яде от нейните си неща, въпреки че вижда колко са различни нашите... Единственото, което за което много настоява, е хлябът, но той поне е разрешен.

Миленче, ще се опитам да й прегледам гърлото, но досега никой не ми е казвал такова нещо за нейното - сигурно да не ме плашат

Поздрави на всички от нас!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите