Така е Миле,
Но като си споделя мнението, променям ли нещо? НЕ! Само споделеното мнение дали е достатъчно? Ето това се питам.

Разбира се, за някои е това е важно. Да се знае, че не всички сме коне с капаци. Но в крайна сметка не се променя кой знае какво.

Не знам! Вече не знам. Може би искам повече отколкото може да се получи. Но наистина и на мен ми е тъжно, когато чета постингите. Когато разбирам колко хора, колко деца са засегнати, застрашени. Иска ми се да го няма това. И не само алергийте, астмата, обривите. Има и други страхотии, за които прък въобще не ми се мисли.

Струва ми, че точно лекарите са призвани да променят нещата. Много хора биха повярвали и възприели мнението им. Точно защото са лекари и мисията им е такава. Моето, твоето и което и да е друго споделено, но непрофесионално мнение ще се чуе, ще се прочете, но не винаги ще се възприеме безрезервно. Все ще има доза съмнение. Безрезервно се приема само мнението на специалист. Докато не се опариш, все пак. После и той отпада и поставяш всяко нещо под микроскопа и отиваш да се оправяш сам - с литературата.

Абе днес не съм в оптимистично настроение. Може би времето ми влияе зле!

Живота е хубав, въпреки гадните му номера!!!!