Благодарим на Rampelina

Има ли странични ефекти лечение на алергичен ринит с кортикостероиди?
В-к “24 часа”, 1 април, 2005
Проф. Иван Ценев

Алергичният ринит е относително често страдание. Представлява алергична реакция на организма към молекули от околната среда, изразяваща се основно със симптоми от горните дихателни пътища (хрема), но може да се засегнат и очите (конюнктивит), устната кухина и гълтача (отоци, дразнене по небцето), кожата (атопичен дерматит) и долните дихателни пътища (астма).
Алергичният ринит се разделя на две големи групи: сезонен и целогодишен. Първият тип се проявява през пролетта и лятото и се провокира предимно от цъфтежа на определени растения през тези сезони. За втория тип отговорни са основно антигени от групата на домашния прах, гъбичкови спори, продукти, отделяни от животни и насекоми.
В основата на правилния избор на лечение е прецизната диагностика. Трябва да се установи кои са точно антигените, отключващи алергичния ринит.
Няколко са основните лечебни подхода при подобни случаи. Най-важната и обща мярка е избягването на контакта с алергена. Това е етиологичният подход, т.е. лечението е насочено към конкретния фактор, довел до болестното състояние. ...
Вторият основен лечебен подход е десенсибилизацията – нормализиране на реакцията на организма към причинителите. Осъществява се чрез прилагане на антигена по строга схема в минимални количества. Целта е да се намалят (изчерпят) биологичните рецептори за този антиген в болния организъм. Един от техническите проблеми при провеждане на десенсибилизация е, че същетвува огромно многообразие гъбички, които могат да са причинители на състоянието. Не е възможно за всички тях да се разработят специални антигенни препарати и така в практиката често се използват много подобни на причинителя, о все пак различни плесенни антигени. Това крие рискове от ниска ефективност или само временен ефект от лечението. ...
По настоящем лечението на алергичите хреми (в случаи, когато няма нужда от оперативни лечение) се извършва с лекарствени препарати от групите на антихистамините, кромолина и кортикостероиди. Neorinacrive, Beconase, Flixonase са кортикостероиди за локално приложение, т.е. действат предимно там, където са поставени, а не в целия организъм, както би било при прием на кортикостероиди на таблетки. По този начин се избягват максимално страничните ефекти.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите